Държавите членки на НАТО са се споразумели неофициално да не доставят определени видове оръжия на Украйна на фона на руската инвазия, потвърдиха днес източници от алианса пред ДПА.

Това е направено с цел да се намали колкото е възможно рискът от конфронтация между западния военен пакт и Москва, казаха източниците.

Засега страните членки на НАТО се придържат към неформалното споразумение, а поради опасения от ответни мерки от страна на Русия, държавите от алианса се въздържат да оказват пълна подкрепа на Украйна, казаха дипломатически източници.

Именно затова Полша се въздържа през март да изпрати изтребители Миг-29 на Украйна. Досега държавите от НАТО се въздържат от доставка на Киев на западни танкове, както и на самолети.

Върховният главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа ген. Тед Уолтърс каза по-рано, обосновавайки се с оценки на разузнаването, че "предаването на изтребители Миг-29 на Украйна може да бъде възприето от Русия като стъпка за ескалация и да доведе до ескалация между Москва и НАТО, а това може да доведе до високорисков сценарий".

Говорител на НАТО отказа да коментира подобно споразумение и каза, че каквито и да било решения за доставка на оръжие зависят от отделните държави членки на алианса.

След началото на руската инвазия много източноевропейски държави доставиха на Украйна произведено през съветската епоха военно оборудване и оръжие, посочва ДПА.

Украинският външен министър обвини НАТО, че не прави абсолютно нищо срещу руската агресия

Украинският външен министър Дмитро Кулеба обвини днес НАТО, че "не прави абсолютно нищо" срещу нахлуването на Русия в страната му, но същевременно приветства "революционните решения" на Европейския съюз, предаде Франс прес.

"Виждаме в лицето на НАТО един алианс, една дистанцирана институция, която не прави абсолютно нищо", каза Кулеба по време на Световния икономически форум, който се провежда в Давос, Швейцария.

Министърът подчерта, че в началото на войната, започната от Русия на 24 февруари, украинците са възприемали НАТО като "истинска сила", а ЕС като институция, която може само да "изразява безпокойство".

"Войната обаче направи така, че маските да паднат", каза Кулеба. "Видяхме как ЕС взема революционни решения, които самите ние не очаквахме да бъдат взети", допълни министърът.

Евроатлантическите стремежи на Украйна са записани в нейната конституция, но властите вече издигат за приоритет приемането на страната в ЕС, посочва АФП.

"Трябва да се признае, че Украйна не може да се присъедини към НАТО", каза на 15 март украинският президент Володимир Зеленски и допълни: "Доволен съм, че нашият народ започна да разбира това и да разчита само на собствените си сили".

Зеленски въведе визов режим с Русия

Украинският президент Владимир Зеленски нареди в сряда на правителството да въведе визов режим за влизане на руски граждани, позовавайки се на необходимостта от подобряване на граничната сигурност след нахлуването на съседските войски в страната му.

В момента на руските граждани е разрешено да посещават Украйна без визи за 90 дни. В заповед, публикувана на президентския уебсайт, Зеленски съобщава, че подкрепя петиция, подадена от гражданин с молба тази практика да бъде прекратена. "На фона на пълномащабна руска агресия, повдигнатият въпрос е жизненоважен. Подкрепям необходимостта от засилване на контрола върху влизането на руски граждани", заявява президентът.

Путин нареди да бъдат повишени заплатите на руските войници в Украйна

Руският президент Владимир Путин нареди да бъдат повишени заплатите на руските войници, воюващи в Украйна, предаде ДПА.

Путин обоснова решението с мотива, че възнагражденията на военнослужещите, разположени в чужбина, са свързани с развитието на ситуацията на международните валутни пазари и че доларът поевтинява спрямо рублата, посочи Интерфакс.

Засега не е ясно с колко ще бъдат увеличени заплатите на войниците.

Русия каза при какви условия е готова да отвори коридор за търговските кораби в Черно море

Русия е готова да отвори хуманитарен коридор за търговските кораби в Черно море, но само ако санкциите бъдат отменени, заяви заместник-министърът на външните работи Андрей Руденко.

Висшият руски служител се изказа ден след като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се обяви за преговори с Русия за спешно деблокиране на над 20 милиона тона зърно, които не могат да бъдат изнесени скоро от Украйна заради недостатъчния капацитет на железниците.

От руското външно министерство предупредиха, че създаване на западна коалиция, която да ескортира корабите с украинско зърно, може сериозно да изостри обстановката в Черноморския регион.

Създаването на западна коалиция, която да ескортира корабите с украинско зърно, може сериозно да изостри обстановката в Черноморския регион, предупреди Руденко.

В същото време Руденко увери, че Русия е готова да участва в решаването на въпроса с блокираните в украинските черноморски пристанища кораби със зърно. По думите му за целта е необходим комплексен подход, който да включва отмяна на ограниченията върху руския износ и финансови транзакции.

Руденко каза още, че Украйна трябва да разминира пристанищата, където се намират корабите, а Русия от своя страна е готова да предостави необходимия хуманитарен коридор.

На заседание на Съвета за сигурност на ООН миналата седмица американският държавен секретар Антъни Блинкън обвини Русия в провокирането на продоволствена криза и я призова да вдигне блокадата на украинските пристанища в Черно и Азовско море, припомня БНР.

Руският постоянен представител в световната организация Василий Небензя отговори, че не Русия, а Украйна е минирала пристанищата и е блокирала там 75 плавателни съда от 17 държави. Русия и Украйна са сред най-големите производители на пшеница, като осигуряват 30% от потреблението в световен мащаб.

"В момента в украинските пристанища има блокирани над 107 кораба, плаващи под чуждестранен флаг", каза в предаването "ДЕНЯТ с Веселин Дремджиев" по TV+ адвокат Владимир Владимиров, специалист по морско право.

"Пристанищата на Украйна са традиционни дестинации в българското търговско корбоплаване от много години. Пристанищата в Азвоско море бяха източник на товари за българските търговски кораби, най-вече на стоманени заготовки, арматурно желязо и насипни товари като земеделска продукция. Същото беше и с пристанищата на Одеса. При наличието на сегашната навигационна забрана в момента търговското корабоплавене в Черно море на север от 45-ия паралел на практика не съществува", обясни той.

"Важно е да кажем и че трябва да забравим за круизното пътническо корабоплаване в Черно море", коментира още той.