БТА
България и Полша искат повече инфраструктурна свързаност
Полша подкрепя позицията на България за запазване на кохезионната политика след 2020 година.
Развитието на отделните държави и региони в Европейския съюз както и свързващата ги инфраструктура не е равномерно и това налага да бъде оказана допълнителна подкрепа за реализацията на проектите за транспортна и енергийна свързаност в Централна и Източна Европа.
Това беше общата позиция на президентите на България и Полша Румен Радев и Анджей Дуда, които проведоха двустранна среща в Мюнхен, се посочва в съобщение на прессекретариата на президента на Република България.
Двамата държавни глави бяха категорични, че по-добрата свързаност в Източна Европа ще насърчи търговския обмен в региона, ще осигури по-висок икономически растеж и ще бъде от полза за целия Европейски съюз, се допълва в съобщението.
Българският президент прие поканата на своя полски колега да представлява страната ни на втората среща в рамките на инициативата "Три морета", инициирана от Хърватия и Полша, която ще се проведе в полския град Вроцлав. На срещата се очаква да бъдат подписани и първите споразумения за усъвършенстване на регионалната енергийна и транспортна инфраструктура.
Запазването на кохезионната политика към България след 2020 г., като фактор за икономически растеж и сближаване с по-развитите държави в ЕС е от изключително значение, заяви на срещата президентът Радев. Българският държавен глава получи уверение от президента Дуда, че Република Полша разбира значението на запазването на Кохезионната политика за Република България и подкрепя българската позиция.
И Румен Радев, и Анджей Дуда посочиха, че енергийната диверсификация е от ключово значение за Източна Европа, която ще увеличи сигурността в доставките на енергийни ресурси и ще доведе до намаляване на техните цени. Държавите от региона ще продължат и усилията си за разширяване на енергийните мрежи по коридора "Север-Юг", които ще позволят алтернативни доставки за всички страни от Източна Европа.
В Република Полша вече е изградено пристанище за доставки на втечнен газ, което предстои да бъде разширено и с допълнителен терминал за такъв газ от Норвегия. България има своя действащ интерконектор за пренос на природен газ от Румъния и президентът Радев призова за изграждането на енергийната инфраструктура, която да свърже България и Полша.
Двамата президенти отбелязаха позитивната тенденция в икономическия обмен и туризма, като през 2016 г. стокообменът надхвърля 1.3 млрд. евро., а България е била посетена от 300 000 полски туристи. Полският държавен глава подчерта пред президента Радев, че очаква този брой да нарасне и през 2017 година страната ни да бъде посетена от половин милион полски граждани.
В рамките на Мюнхенската конференция президентът Румен Радев проведе срещи и с Върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Федерика Могерини, както и с европейския комисар Йоханес Хан, по време на които бяха обсъдени актуални проблеми на миграционната криза и отражението и върху България.
Държавният глава обсъди с президента на Естония Керсти Калюлайд сътрудничеството на двете държави в рамките на техните председателства на Съвета на Европейския съюз, както и положителния опит на Естония при въвеждането на електронно управление.
Това беше общата позиция на президентите на България и Полша Румен Радев и Анджей Дуда, които проведоха двустранна среща в Мюнхен, се посочва в съобщение на прессекретариата на президента на Република България.
Двамата държавни глави бяха категорични, че по-добрата свързаност в Източна Европа ще насърчи търговския обмен в региона, ще осигури по-висок икономически растеж и ще бъде от полза за целия Европейски съюз, се допълва в съобщението.
Българският президент прие поканата на своя полски колега да представлява страната ни на втората среща в рамките на инициативата "Три морета", инициирана от Хърватия и Полша, която ще се проведе в полския град Вроцлав. На срещата се очаква да бъдат подписани и първите споразумения за усъвършенстване на регионалната енергийна и транспортна инфраструктура.
Запазването на кохезионната политика към България след 2020 г., като фактор за икономически растеж и сближаване с по-развитите държави в ЕС е от изключително значение, заяви на срещата президентът Радев. Българският държавен глава получи уверение от президента Дуда, че Република Полша разбира значението на запазването на Кохезионната политика за Република България и подкрепя българската позиция.
И Румен Радев, и Анджей Дуда посочиха, че енергийната диверсификация е от ключово значение за Източна Европа, която ще увеличи сигурността в доставките на енергийни ресурси и ще доведе до намаляване на техните цени. Държавите от региона ще продължат и усилията си за разширяване на енергийните мрежи по коридора "Север-Юг", които ще позволят алтернативни доставки за всички страни от Източна Европа.
В Република Полша вече е изградено пристанище за доставки на втечнен газ, което предстои да бъде разширено и с допълнителен терминал за такъв газ от Норвегия. България има своя действащ интерконектор за пренос на природен газ от Румъния и президентът Радев призова за изграждането на енергийната инфраструктура, която да свърже България и Полша.
Двамата президенти отбелязаха позитивната тенденция в икономическия обмен и туризма, като през 2016 г. стокообменът надхвърля 1.3 млрд. евро., а България е била посетена от 300 000 полски туристи. Полският държавен глава подчерта пред президента Радев, че очаква този брой да нарасне и през 2017 година страната ни да бъде посетена от половин милион полски граждани.
В рамките на Мюнхенската конференция президентът Румен Радев проведе срещи и с Върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Федерика Могерини, както и с европейския комисар Йоханес Хан, по време на които бяха обсъдени актуални проблеми на миграционната криза и отражението и върху България.
Държавният глава обсъди с президента на Естония Керсти Калюлайд сътрудничеството на двете държави в рамките на техните председателства на Съвета на Европейския съюз, както и положителния опит на Естония при въвеждането на електронно управление.