Борел: ЕС да даде €1 милиард за боеприпаси за Украйна + €1 милиард за запълване на запасите си

По думите на първия дипломат европейската индустрия трябва да премине към военен режим на функциониране

21:55 | 8 март 2023 567 14200 Снимка: БТА/AP

Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел предложи Европейският съюз да даде един милиард евро за съвместни покупки на боеприпаси за Украйна, плюс още един милиард за попълване на собствените запаси. По думите му европейската индустрия трябва да премине към военен режим на функциониране.

Русия - Украйна

"Ще се работи по три писти", уточни Борел. Първата ще бъде за незабавна доставка от наличните запаси на държавите членки на артилерийски снаряди с натовски калибър 155 мм и съветски калибър 152 мм. Това трябва да стане през близките седмици. Отпуснатата за целта европейска сума е 1 милирад евро, като 60% от тях ще бъдат от бюджета на Европейския инструмент за мир и 40% от национално финансиране.

Втората писта ще бъде за допълване на арсеналите, за да не останат държавите разоръжени. За това са предвидени още 1 млрд. евро. Те ще отидат за увеличаване на производството на 155-милиметрови снаряди.

Третата писта е да се увеличи въоръжението на всички държави в ЕС, като се имат предвид не само нуждите на Украйна, но и собствената им отбранителна способност. Страни от ЕС като Австрия и Ирландия, които имат неутрален статут, ще участват само финансово за покупка на несмъртоносна военна екипировка за Украйна.

Жозеп Борел говори след среща на министрите на отбраната на страните членки на Евросъюза в Стокхолм.

Той коментира и вчерашната публикация на "Ню Йорк Таймс" в която се казва, че проукраинска група е отговорна за взривяването на тръбите на газопровода "Северен поток" през септември миналата година. "Това са много сериозни неща. На първо място не ме е страх от истината, каквато и да е тя. Но към момента говорим за спекулации. Разследванията относно точните обстоятелства все още са в ход", заяви Жозеп Борел след среща в Стокхолм на министрите на отбраната на страните от Европейския съюз. Той обърна внимание и на факта, че Швеция, Дания и Германия продължават да разследват атаките срещу газопроводите. "Докато тези разследвания продължават, не може да правим окончателни изводи. Трябва да изчакаме, докато се изясни какво се е случило", каза дипломат №1 на Европа.

ИЗБРАНО