Асад остави Дамаск разделен като Берлин през 1945 година

Политиката на помирение може да послужи като застраховка за зараждащия се режим

Снимка: БТА/АР

Асад остави Дамаск разделен като Берлин през 1945 година

Политиката на помирение може да послужи като застраховка за зараждащия се режим

17:49 | 10 декември 2024 | Редактор : Надежда Христова 55 5948 Снимка: БТА/АР

След като еуфорията приключи и последните статуи на Башар ал Асад бъдат бутнати, сирийците ще се изправят пред ново и несигурно бъдеще. Кой ще ги управлява? Един човек или групови органи? Или може би ще има повече от една Сирия - три или дори четири, коментира за базирания в Лондон саудитски вестник "Аш Шарк ал Аусат" Абдулрахман ар Рашид, който е бивш генерален управител на телевизия "Ал Джазира" и бивш главен редактор на "Аш Шарк ал Аусат", цитиран от БТА.

Войната в Сирия

Той отбелязва, че Асад оставя разпокъсана и разделена между различни фракции държава. Групировката "Шараат Хаят Тахрир аш Шам" под ръководството на Ахмед аш Шараа, която поведе бунтовете и завзе Алепо, се появи от областта под влияние на Турция.

Силите, които влязоха в Дамаск (Щабът за южни операции, начело с Ахмад ал Ода) дойдоха от провинция Дараа - малка фракция от остатъка от Свободната сирийска армия. Междувременно организацията, която охранява границата с Ирак - "Сирийски демократични сили", е съставена предимно от кюрди и е под влиянието на Съединените щати.

"Дамаск прилича на Берлин през април 1945 г., когато съюзническите сили навлизат в града: Великобритания и Америка от запад, а Съветите от изток. Те бяха на едно мнение за смъртта на Хитлер, който се самоуби точно преди да пристигнат, но не бяха съгласни относно управлението на Берлин. Съветите окупираха източната част, докато западната част на града беше предадена на западните съюзници", обяснява Ар Рашид.

Той добавя, че в деня на победата в Дамаск всички победители са сирийци, пристигащи от различни зони на влияние, тъй като свалянето на режима не би било възможно без външна подкрепа. Според споразуменията, предшестващи заминаването на Асад, който според слуховете е изчезнал в 22 часа вечерта в четвъртък - се очаква управлението да премине към сирийските сили, революционери и независими в съответствие с резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН.

Документът предвижда управление от преходно правителство, изготвяне на конституция и последващи избори. Въпреки това е вероятно "Шараат Хаят Тахрир аш Шам" да стане де факто владетел на Сирия, тъй като групировката имаше водеща роля при свалянето на Башар ал Асад.

"Сирийските демократични сили" вероятно ще продължат да управляват Източна Сирия, като река Ефрат ще служи като Берлинска стена, разделяща двете сирийски страни - освен ако фракциите не се споразумеят за федерално разпределение на властта, както беше предложено по-рано от Ахмед аш Шараа.

Наред с това глобалните и регионалните сили едва ли ще се откажат от влиянието си в Дамаск. Отношенията с тези държави ще зависят от интересите им. Част от тях ще се опасяват, че Сирия може да стане техен съперник и ще подкопават стабилността й. Други ще подкрепят стабилността на новото сирийско правителство, за да възстановят регионалните съотношения на силите, които досега бяха в полза на Иран.

Според Ал Рашид това означава, че Дамаск е изправен пред избора или "да премине през противопехотните мини", или да действа превантивно, за да успокои страните, които са обезпокоени след падането на Ал Асад страни, включително съседен Ирак, както и Иран и дори Израел.

В интерес на Сирия и региона е да се формира нова регионална система, слагаща край на тежката поляризация, за която допринесе режимът на Асад и която в крайна сметка доведе до неговото падане. Политиката на помирение може да послужи като застраховка за зараждащия се режим. Това и намекна Ахмед аш Шараа в своето телевизионно послание до министър-председателя на Ирак. Той заяви, че Сирия няма да бъде противник на Ирак и протегна ръка на приятелство и уважение, пише Ар Рашид.

Той изтъква, че новата сирийска държава ще има нужда от пари, съвети и търпение и ще изисква политическа и хуманитарна подкрепа от съседните арабски страни.

ИЗБРАНО