Афери с руски привкус помрачиха оптимизма на "Алтернатива за Германия" и "Лига"
Крайнодесни партии в Германия и Италия в един и същи ден и в навечерието на европейските избори бяха атакувани за предполагаеми връзки с и финансиране от Москва. В Чехия е действала проруска информационна мрежа, която надъхвала политици от 6 европейски държави
Един от основните кандидати на германската крайнодясна партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) на европейските избори отрече в сряда да е получавал пари от проруски източници, след като беше замесен в скандал с наскоро разкрита пропагандна мрежа, финансирана от Москва, съобщиха АФП и БТА.
В същото време италианският вицепремиер и министър на транспорта и инфраструктурата Матео Салвини оцеля при вот на недоверие в долната камара на италианския парламент. Вотът беше внесен от опозицията, като към него се присъединиха и центристите, и засягаше връзките на крайнодясната партия на Салвини "Лига" с Русия.
АзГ, Бистрон, Русия
Ръководството на АзГ поиска от своя депутат Петер Бистрон да "изясни" информациите в медиите, че е получавал пари от проруски новинарски сайт, посочва Ройтерс.
"Не съм приемал никакви пари, за да защитавам проруски позиции", заяви пред медийната група "Функе" Бистрон, който понастоящем е депутат от АзГ в Бундестага и номер две в листата на партията за европейските избори през юни.
Бистрон отговаря и за външнополитическите въпроси в АзГ.
Аферата смути представящата се доста добре в социологическите проучвания крайнодясна партия.
В статия от сряда чешкото издание "Деник К" твърди, че чешките тайни служби разполагат с аудиозаписи, които потвърждават плащането на пари от проруски източници на Петер Бистрон, който отговаря за външнополитическите въпроси в АзГ (още за чешката връзка по-долу).
"Лига", Русия, Салвини
Вотът на недоверие срещу Матео Салвини беше подкрепен от 129 парламентаристи от общо гласували 209 депутати от Камарата на депутатите. Трима души се въздържаха.
Вносителите на вота упрекваха партията на Салвини, която е част от управляващата коалиция на премиерката Джорджа Мелони, че не е прекъснала образно казано мостовете с Русия и с управляващата руска партия "Единна Русия".
Петдесет и една годишният лидер на партия "Лига" от дълго време е почитател на Русия. Той подписа на 6 март 2017 г. споразумение със срок от пет години за сътрудничество на неговата политическа сила с управляващата руска партия. Споразумението беше автоматично подновено през 2022 г. В съобщение от 2017 г. във "Фейсбук" Салвини казваше, че с този договор двете страни се ангажират да се борят с незаконната имиграция и с ислямисткия тероризъм и да работят за край на западните санкции срещу Русия.
Опозицията и центристите в Италия на няколко пъти призоваха лидера на "Лига" да представи доказателства, показващи, че партията е сложила край на този съюз след началото на руската инвазия в Украйна.
"Целите на сътрудничеството, което беше чисто политическо през 2017 г. между "Лига" и "Единна Русия", нямат повече стойност след инвазия на Русия в Украйна", заяви в отговор на призивите партията на Салвини.
Салвини също така осъди руската инвазия, но неотдавна беше критикуван за пропутински изказвания, направени след преизбирането на руския президент при полемични условия.
Малко преди вота на недоверие "Лига" публикува изявление, в което се дистанцира от споразумението за сътрудничество с руската управляваща партия.
Салвини беше упрекнат също за това, че не е сметнал руския президент за отговорен за смъртта на руския опозиционер Алексей Навални в наказателна колония.
Вотът на недоверие срещу вицепремиера имаше символична стойност, предвид това че управляващата коалиция има мнозинство и Камарата на депутатите, както и в Сената.
"Лига", който е съюзни на крайнодесни сили като "Национален сбор" и "Алтернатива за Германия", губи инерция и в допитванията за евроизборите е под 10 процента.
Руската връзка, криптовалути, европейски политици
В края на март чешките власти обявиха, че са идентифицирали финансирана от Москва мрежа, отговорна за разпространяването на проруска пропаганда за Украйна и разширяване на влиянието ѝ чак до Европейския парламент.
Мрежата се основаваше на новинарски сайт, наречен "Гласът на Европа". Този сайт, базиран в Прага, публикуваше статии, които бяха силно критични към западната помощ за Украйна, като същевременно даваше гласност на крайнодесни политици на континента. Той беше закрит от чешките власти, посочва АФП.
Според медии в Германия и Чехия в допълнение към пропагандната си дейност сайтът е бил използван и за финансиране на кандидати за европейските избори, смятани за приемливи от Москва, като е превеждал пари на политици от шест държави: Полша, Унгария, Германия, Франция, Белгия и Нидерландия.
Според германското седмично списание "Шпигел" парите са предавани в брой на срещи в Прага или са прехвърляни чрез криптовалута, а общата сума възлиза на "няколкостотин хиляди евро".