На 12 август 2000 г. по време на учения на Северния флот на Русия в Баренцово море руската атомна подводница "Курск" аварира и потъва. Загиват 118 души. БТА припомня някои от събитията в първите дни след инцидента.

Повече от седмица продължават опитите да бъде спасен екипажът, но без успех. Според официалната версия подводницата, която е в експлоатация от 1995 г., потъва в резултат на взрив и пожар в торпедния ѝ отсек.

Операцията за изваждане на телата на загиналите моряци започва на 25 октомври 2000 г. и завършва на 7 ноември 2000 г., а тази за изваждане на самата подводница започва на 8 октомври 2001 г. и продължава 15 часа.

Подводницата тежи 18 000 тона. Операцията по нейното изваждане се отлага няколко пъти.

На борда на "Курск" няма ядрено оръжие, а главният енергиен източник е под контрол. Радиационната обстановка остава нормална, посочва ИТАР-ТАСС в първото съобщение от 14 август 2000 г. 

"Курск" е в експлоатация от 1995 г. и може да остане под вода 120 дни при максимална дълбочина 500 метра. На нея има два ядрени реактора и 24 крилати ракети. Предназначена е за унищожаване на самолетоносачи. Според класификацията на НАТО подводницата е клас "Оскар". Тя се отличава с уникални конструкторски решения в ракетния комплекс, отбелязва ИТАР-ТАСС на 14 август 2000 г. В спасителната операция участват десетина кораба и специални плавателни съдове от Северния флот. Връзката с екипажа е възстановена и се поддържа през последните 16 часа.

В централата на НАТО внимателно следят обстановката около аварията на руската атомна подводница "Курск", съобщи ИТАР-ТАСС. Но според източник от щаб-квартирата на НАТО не може да става дума за каквато и да е реакция или действие, защото Русия не се е обръщала за помощ към никоя страна-членка на организацията. Развитието на събитията около подводницата се следи внимателно и в американското министерство на отбраната, посочва агенцията без повече подробности.

Норвегия изрази готовност да помогне за спасяването на екипажа на подводницата, но досега (14 август 2000 г.) не е получила никаква подобна молба от Москва.

И все пак норвежкият кораб "Сийуей ийгъл" е отплавал от норвежкото пристанище "Трондхайм" към мястото на инцидента с руската атомна подводница "Курск", предаде ИТАР-ТАСС на 17 август 2000 г. Ден по-рано е решено норвежки водолази да участват в спасяването на екипажа на Курск.

Елен Депик-Попович пише във в. "Либерасион" на 18 август 2000 г., че шест дни след трагедията с подводницата "Курск " руснаците следят за първи път ден по ден развоя на една човешка драма, докато властите, раздвоени между манията за секретност и необходимостта да осведомяват, дават само илюзорни надежди. Комунистическата ера, когато трагедиите никога не бяха съобщавани, и времето на Горбачов, когато ги обявяваха много късно, са отминали. Населението иска да бъде информирано и гледа CNN. За Кремъл задачата се усложнява. С отбягващ поглед министър-председателят Касянов изпуска съдбоносните думи пред камера: "Ситуацията е близка до катастрофа". И за да успокои, добавя:" Трябва да се надяваме, че все още има шансове да се спаси екипажът."

На 21 август 2000 г. началникът на Главния щаб на Северния флот вицеадмирал Михаил Моцак потвърди днес, че всички моряци в подводницата "Курск" са мъртви.