Текстът бе подкрепен от 12 от 15-те страни членки на съвета, включително от петте постоянни - САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай. Турция и Бразилия, чиито делегации забавиха заседанието в очакване на инструкции от своите правителства, гласуваха против резолюцията, а Ливан се въздържа. Това е четвъртата резолюция със санкции, която Съветът за сигурност на ООН приема срещу Иран след тези от декември 2006, март 2007 и март 2008 г.

Новата резолюция разширява обхвата на санкциите срещу Ислямската република. Тя забранява на Иран да инвестира в чужбина в определени сектори с възможно двойно предназначение, като урановите мини, и разрешава инспектирането на ирански кораби в международни води. Ислямската република  няма да има право и да купува осем вида тежки оръжия, включително на танкове, вертолети и ракети.

Резолюцията е придружена от три анекса със списъци на 40 ирански компании и банки, на които е наложена забрана да пътуват в чужбина, и чиито финансови авоари са замразени. В списъка на засегнатите от санкциите като физическо лице е включен и директорът на Центъра за ядрени технологии в Исфахан към Иранската организация за атомна енергия Джавад Рахики.

Американският държавен секретар Хилъри Клинтън коментира, че новата резолюция налага най-тежките санкции, пред които Иран се е изправял.
Германският външен министър Гидо Вестервеле заяви, че с резолюцията ООН изпраща ясен сигнал, че ядрената му програма не бива да произвежда бомби, а целта трябва да продължи да бъде дипломатическо решение на спора, предаде Ройтерс.

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад обаче заяви, че новата резолюция на ООН "няма никаква стойност" и трябва да бъде "изхвърлена в кофата за боклук като употребена носна кърпа".
Новите санкции, наложени от Съвета за сигурност на ООН срещу Иран, са "погрешен ход", който ще "усложни" допълнително ситуацията. Това заяви иранският външен министър Рамин Мехманпараст по държавната телевизия Ал Алам минути след като Съветът за сигурност прие нова резолюция срещу Техеран заради ядрената програма на страната. Иранският първи дипломат заяви още, че приетите мерки "не са конструктивна стъпка за решаване на ядрения проблем".
Междувременно посланикът на Иран в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) във Виена Али Асгар Солтание заяви, че въпреки санкциите страната няма да спре дейностите по обогатяване на уран.

Часове преди заседанието на Съвета за сигурност Франция и Русия предадоха в Международната агенция по атомна енергия мненията си за договора за размяна на уран, който Иран сключи наскоро с Турция и Бразилия. Според дипломати има притеснения, че осъществяването на сделката би доставило на Иран суровина за производство на атомно оръжие.

Междувременно стана ясно, че големите европейски държави планират да наложат допълнителни санкции на Иран, предаде Ройтерс, като се позова на документи на ЕС, до които е получила достъп. Планът на ЕС предвижда още четири ирански компании, включително две банки, да бъдат добавени към списъка на ООН с фирми, чиито авоари ще бъдат замразени по подозрение, че подпомагат иранската ядрена или ракетна програми. Целта е да бъде оказан натиск върху Иран да преговаря за ядрената си програма.