Великобритания, Германия, Франция и Испания плащат основната част от сметката на Европейският съюз за радио и телевизия, включително при финансирането на песенния конкурс "Евровизия". В замяна техните представители се класират директно на финала, насърчавайки родната аудитория да вярва, че имат шанс за победа.

Джош, който е на 19 години и идва от Есекс, и Лена - също на 19 - от Хановер, сериозно смятат, че могат да отнесат у дома си трофея на Евровизия от Осло. С кого трябва да се борят? Белоруси с грамадни криле на пеперуда? Сърбин хермафродит? Танцьори, облечени като дървета? Едва ли ще е чак толкова трудно. Пък и страните им плащат за спектакъла.
 
Би трябвало да има безспорен фаворит, но няма: геополитиката на Евровизия гарантира изтласкването на онези, които осигуряват финансите, в периферията. Жестоката действителност в Нова Европа, ако Евровизия е някакъв показател, е че малките страни се обединяват и се наговарят да подложат крак на "грандовете" от Стара Европа.

При сегашната система за гласуване нито германците, нито британците ще спечелят. Това е свидетелство и за неуспеха на тези страни да градят надеждни мостове вътре в Европа. И въпреки че Франция и Испания както винаги ще търгуват с гласове, те също ще се борят.

Да погледнем миналогодишния победител Александър Рибак. Семейството му идва от Беларус. Това автоматично му осигури вота на Източна Европа. Само че умният Рибак говори норвежки - езика на приемната му родина, което му донесе гласовете на скандинавските и балтийските страни. За още по-сигурно той изпя "Приказка" на английски.

Дерек Гедърър, статистик и анализатор на Евровизия, отбелязва появата на три основни алианса в гласуването. Първият, според него, е балканският. Ядрото му е Хърватия, но включва също Македония, Словения и Сърбия. При миналите няколко състезания този блок изигра решаваща роля. Турците гласуват за Босна (заради голямата мюсюлманска общност), босненците гласуват за хърватите (заради близостта на Загреб със Сараево), словенците и хърватите гласуват едни за други. Албанците гласуват за македонците, гърците - за сърбите, а кипърците и румънците - за гърците.
 
Единственият реален съперник на балканския блок е, както го нарича Гедърър, "викингската империя". Датчаните гласуват за Исландия, норвежци, шведи и датчани се групират. Шведите гласуват за финландците, те пък гласуват за естонците, които гласуват за латвийците, които гласуват за литовците. Ето така спечели конкурса през 2006 г. и финландската хардрок група "Лорди". Гедърър идентифицира и трети съюз - "Варшавския договор".

Поляците и руснаците са склонни да гласуват за украинците. Договорът се простира до най-външните граници на бившия Съветски съюз, което обяснява вложението в азербайджанката Сафура с нейната песен "Кап-кап". Да, възможно е да има тактическа търговия с гласове между Великобритания и Ирландия, а Германия често може да разчита на Австрия, но те изобщо не могат да се сравняват с викингската коалиция или балканците. Резултатът е усещането, че всичко е предрешено. В този дух германският импресарио Дитер Болен помоли Гърция да гласува за Лена като компенсация за милиардите евро, с които ще бъде подпомогната Атина.

Никакъв шанс. Европа вече не работи по този начин. И знаете ли какво? Гърция - болникът на Европа, може дори в крайна сметка да спечели с Георгиос Алкеос и неговото "Опа". "Те имат перфектната песен за финансова криза", казва Кристиан Бус от "Шпигел". "Заместват еврото с тестостерон". Да не говорим, че Алкеос носи риза отворена до кръста. Ами до догодина в Атина, а "Голямата четворка" да си подписва чековете.