В Лима, която наред с Кайро е една от двете най-сухи столици в света, дъжд вали изключително рядко, предаде БТА. Но осем месеца в годината крайбрежните хълмове около града са обвити в гъста мъгла от Тихия океан - резултат от съчетанието от жаркото тропическото слънце и студените води на Хумболтовото течение.

С помощта на мрежи, подобни на волейболните, местните жители кондензират мъглата, капка по капка, вкарват я в тръби, по които водата се стича надолу по склона и се събира цистерни, съхраняващи стотици литри вода за поливане, къпане и готвене.
"Чиста вода, добита от мъгла, не е за вярване, нали!", казва Ное Нейра, шеф на общината на Белависта, потапяйки ръка в тухления контейнер, пълнен догоре.

Президентът Алан Гарсия спечели изборите през 2006 година отчасти благодарение на обещанието си да осигури вода за милиони бедни перуанци. Но краят на мандата му наближава, а проблемите с водоснабдяването на Лима са по-тревожни от всякога. Лима почти изцяло разчита на ледникова вода.

ООН, която определи 22 март за Световен ден на водата, за да фокусира вниманието върху проблема с недостига на вода, съобщава, че топенето на ледниците, причинено от затоплянето на Андите, вече е довело до намаляване с 12 процента на водния поток към сухото крайбрежие на страната, където живеят две трети от населението. Това накара правителството не само да се опитва да прокара нови водопроводи, за да подобри снабдяването, но и да разглежда възможността да строи инсталации за обезсоляване на вода по бреговата линия или да изпомпва вода от басейна на Амазонка за бъдещи доставки.

Дори след изминалото десетилетие на силен икономически растеж около една четвърт от перуанците, които живеят в градове, и половината от живеещите в селата, все още нямат достъп до канализация и чиста питейна вода.