Интересното е, че от всички 146 инсталации 95 от WiMAX (Worldwide Interoperability for Microwave Access) мрежите са внедрени от 2G мобилни оператори, а от общо 519 - 112 са изградени през настоящата 2009 година. Затова и повечето пазарни анализатори определиха технологията WiMAX като "провал". Някои от тях, като например Херман Хаусер - основателят на компаниите ARM и по-късно CSR - смята, че технологията не успя да намери своето място на пазара, а LTE (Long Term Evolution) има много по-големи шансове за успех, защото телекомите я харесват. Анализаторите от Ovum, се присъединяват към подобно мнение и през септември, писаха че WiMAX не успя да се наложи и си остава "нишова технология".

Почти няма WiMAX инсталация, успяла да натрупа критична маса от потребители, и едва през август 2009 г. за първи път в света такава мрежа стигна до 100 000 потребителя - това бе руската Scartel. Проблемът, според Ovum, е в това, че WiMAX не са достатъчно конкуретнни на останалите мобилни и фиксирани технологии, които са налични в градската среда.

От гледна точка на регулациите през 2009 г. FDD WiMAX бе приет в "семейството" стандарти IMT-2000.  Стандартизационният орган WiMAX Forum обяви, че през 2010 ще завърши спецификацията WiMAX Release 2 едновременно със завършването на IEEE 802.16m и IMT-Advanced. Това би трябвало да гарантира, че WiMAX Release 2 мрежите и усройствата ще имат обратна съвместимост с мрежи, създадени с по-старата технология, базирана на IEEE 802.16e.