90 години от Олимпиадата в Берлин, която се превърна в триумф на пропагандата и спорта
Игрите от 1936 г. са първите, които се излъчват пряко по телевизията
Чуйте статията:
Преди 90 години, на 1 август 1936 г. в Берлин започват XI летни олимпийски игри. Те се превръщат в едно от най-значимите и най-противоречивите спортни събития на XX век. Именно на тези игри се раждат някои от традициите, които познаваме днес. Сред тя е церемониалното запалване на олимпийския огън и мащабът на откриващите церемонии. Но Олимпиадата се превръща и в глобална сцена за политическа пропаганда на нацистка Германия.
Берлин получава домакинството още преди идването на нацистите на власт. След 1933 г. режимът на Адолф Хитлер осъзнава, че Олимпиадата е възможност да покаже пред света образа на възраждащата се Германия.
Вижте снимки от Олимпиадата през 1936 година >> >> >>
За да не отблъсне чуждестранните гости, властите временно смекчават публичното прилагане на т.нар. расови закони. По време на игрите Берлин посреща около 1,35 милиона чуждестранни посетители.
В Европа има призиви Олимпиадата да бъде бойкотирана. Антифашистки организации планират алтернативни игри в Барселона, но началото на Испанската гражданска война осуетява идеята.
Олимпиадата през 1936 г. поставя началото на една от най-популярните олимпийски традиции. За първи път олимпийският огън е пренесен с щафета от древна Олимпия до града домакин. Днес тази церемония е неизменна част от всяка Олимпиада.
Игрите в Берлин са и първите, които се излъчват пряко по телевизията. Макар телевизията тогава да е в съвсем ранна фаза на развитие, това поставя началото на нова ера в спортните предавания.
Макар Германия да завършва на първо място в класирането с 33 златни, 26 сребърни и 30 бронзови медала, една от най-запомнящите се истории е тази на американския спринтьор Джеси Оуенс.
Афроамериканският атлет печели четири златни медала - на 100 метра, 200 метра, скок дължина и щафетата 4х100 метра. Представянето му се превръща в символичен удар срещу нацистката теория за превъзходството на арийската раса.
Не липсват и спорни моменти. На финала по колоездене германецът Тони Меркенс пречи на нидерландеца Ари ван Вилет да го изпревари. Вместо дисквалификация той получава глоба от 100 райхсмарки и запазва златния си медал.
Олимпиадата е увековечена във филма "Олимпия" на германската режисьорка Лени Рифенщал. Лентата и до днес се смята за едно от най-влиятелните произведения в историята на спортното кино заради новаторските техники на заснемане, въпреки че е създадена като част от пропагандата на нацисткия режим.
Откриването на игрите намира широко място и в публикациите на тогавашната Българска телеграфна агенция.
В бюлетина на агенцията от 1 август 1936 г. атмосферата в германската столица е описана така:
"Улиците на столицата, главно тия през които ще минат атлетите, са богато украсени със знамената на всички нации и с гирлянди. Целият град е потънал като в море от знамена както никога досега. Още от сутринта, стотици хиляди хора вървяха към стадиона."
БТА подробно описва и церемонията по откриването, когато последният участник в щафетата запалва олимпийския огън - събитие, което поставя началото на нова традиция. Агенцията предава и думите на гръцкия олимпийски шампион Спиридон Луис, който поднася маслинова клонка на Адолф Хитлер.
"Надявам се, че Берлинската олимпиада ще спомогне за засилването на олимпийския идеал и ще улесни по тоя начин създаването на нови възможности за разбирателство между народите", заявява Хитлер, който от БТА наричат "водачът-канцлер".
На откриването присъства и българският цар Борис III като официален гост в почетната ложа заедно с президента на Международния олимпийски комитет граф Анри дьо Байе-Латур и други държавни ръководители.
За България игрите в Берлин са четвъртото участие на летни олимпийски игри и първо след отсъствието през 1932 г., когато страната пропуска Олимпиадата в Лос Анджелис заради високите разходи по пътуването.
В Берлин България е представена от 26 спортисти, всички мъже. Те се състезават в няколко дисциплини, но не успяват да спечелят медал.
Първото олимпийско отличие за България идва едва през 1952 г. в Хелзинки, когато Борис Георгиев - Моката печели бронз в бокса. Борецът Никола Станчев печели първия златен олимпийски медал за България на Олимпиадата в Мелбърн от 1956 година. На същите игри страната ни завоюва първите си сребърни отличия.