Проф. Божидар Димитров, ген. Любен Гоцев, ген. Костадин Коцалиев, двукратният олимпийски шампион Боян Радев и ген. Стоян Топалов, председател на Съюза на офицерите от запаса са само част от инициаторите на идеята в София да има улица с името на Сергей Антонов, съобщава в. "24 часа".

Те предлагат и на летище София да бъдат поставени паметни плочи за него на български и английски език. Там е преминала основната трудова дейност на Антонов.

Основният двигател на идеята е общественикът Атанас Кременлиев. Текстът с подписката на именитите българи вече е внесен в Столичната община.

Сергей Антонов е роден е на 11 юли 1948 г. През 1981 г. е заместник-директор на бюрото на БГА "Балкан" в Рим, когато на 13 май с.г. е извършен атентат срещу главата на Римокатолическата църква папа Йоан Павел Втори.
Антонов е арестуван на 25 ноември 1982 г. в Рим по обвинение, че по поръчение на българските спецслужби, е организирал покушението срещу папата. Той е набеден от турския терорист Мехмед Али Агджа, който е заловен на местопрестъплението и по-късно осъден на доживотен затвор за това, че стреля в папата на площад "Св. Петър".
Обвинението дава началото на т.нар. „българска следа“ в покушението срещу папата, която и до днес тежи на международния авторитет на България.

След ареста Антонов е затворен в единична килия и ежедневно е подлаган на натиск, включително и с психотропни вещества, за да направи самопризнания. Предлагани са му пари, за да потвърди внушенията за българско участие, но той устоява на натиска.

След края на процеса Антонов е освободен. Срещу него няма доказателства по обвиненията. Завръща се в България през 1986 г. в лошо здравословно състояние. Умира на 1 август 2007 г.

"България е длъжник на Антонов. Този човек спаси родината си от позор, като не позволи да се сломи волята му, за да направи лъжливи самопризнания. Парламентът приживе му отпусна пожизнена пенсия от 200 лв., но той заслужава много повече. Изграждането на инициативния комитет е по повод предстоящата годишнина от освобождаването на Сергей Антонов от италианския затвор. Ние сме за признание и пълна реабилитация на този забравен герой, който защити своята родина и не допусна тя да се свързва с едно от най-зловещите престъпления през XX в. - атентата срещу папата" - това е записано в призива на обществениците.

Сред тях са и проф. Захари Захариев, бившият министър Виктор Вълков, акад. Михаил Киров, проф. Димитър Йончев.