Керамичният член е намерен в центъра на селището. В култовата сграда са открити керамична мъжка фигура и много добре запазен женски костен идол. Според археолога от русенския исторически музей Димитър Чернаков, керамичният фалос е свидетелство за свързване на мъжкото начало с благополучието на рода и племето, както и за доминиращата роля на мъжа в праисторическото общество. Сградата, която е ориентирана по посоките на света, е датирана към финалната фаза от развитието на селището през втората половина на късния халколит (4300-4200 г. пр. Хр.). Археологическите находки са разкрити на дълбочина 2.30 метра. Разкопките са се наложили, поради многобройните иманярски интервенции върху могилата.