Неволите на 67-годишния русенец започнали през октомври 2010 година. Изпитвал силна болка в долния десен седми зъб и посетил кабинета на зъболекаря в кв. "Дружба". След три посещения при стоматолога болката не отшумяла, а напротив, ставала по-силна и по-честа. Това наложило ново посещение в кабинета.
Тогава медикът изпратил пациента да си направи зъбна снимка и същия ден започнал активно да го лекува. Сложил му упойка в дясната буза близо до болния зъб. Заради нея до сега имал изтръпване по лицето и дясната челюст.

Видимо недоволен от стоматологичната услуга, на 4 януари 2011 година русенецът подал жалба в Районна здравноосигурителна каса с копие до министерството на здравеопазването. Била разпоредена проверка за изясняване на случая.

След извършения преглед, препоръката на комисията била зъболекарят да извади седми зъб и да проведе лечение на пети зъб. От касата уведомили пациента, че може да отиде при който иска зъболекар, за да получи качествена услуга. Той обаче бил на мнение, че който е започнал лечението на зъбите му, той трябва да го довърши.

В жалбата си до съда потърпевшият посочва, че не разполага с достатъчно пари, за да ходи при зъболекарите, които могат да му помогнат, но нямат сключен договор с касата. Твърди, че стоматологът с действията и с бездействието си е нарушил правилата на добрата медицинска практика и претендира да му бъде заплатено обезщетение в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва. Впоследствие русенецът увеличил иска с още 2000 лв.

В отговор на отправените обвинения зъболекарят пък обяснява, че не е лекувал пети долен десен зъб, а само седми долен десен зъб. Описва подробно процеса на лечение, който е осъществил, извършените прегледи и манипулации в десет точки. Твърди, че при прегледите не е забелязал да има необходимост да вади зъб. Той е категоричен, че продължилите оплаквания на пациента не се дължат на неговата намеса и не са свързани със зъбите.

Болният зъб, за който тече спорът, е имал 30-годишна стара пломба. Каналите на зъба били калцифицирали и работата била много трудна. Зъболекарят решил да използва упойка, за да спести болките по време на манипулацията, а физиологичният ефект бил изтръпване в зоната на поставянето в продължение на 3-4 часа.

Заключението на магистратите обаче е, че деструкцията не е била причинена от лекуването на пулпита на същия зъб, но има пряка връзка с бездействието на стоматолога. Отлаганото с няколко месеца вадене е станало причина за изпитваните болки.

Съдът обаче прецени, че сумата, която зъболекарят трябва да плати като обезщетение, е само в размер на 1000 лв. и осъди пациентът да плати 769.82 лева, които представляват разноски по делото.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Окръжния съд в Русе.