Жлъчно-каменната болест е заболяване, при което се образуват камъни в жлъчната система. Обикновено се засяга жлъчният мехур. Жлъчно-каменната болест е едно от най-често срещаните заболявания в хирургичната практика напоследък.

Симптомите на жлъчно-каменната болест са тежест и спорадична болка в горната част на корема или в дясното подребрие, преминаваща понякога към дясното рамо. Болката често започва след хранене, описва се като силна и тъпа. Тя продължава от 1 до 5 часа, като има едно характерно засилване в продължение на 10-20 мин., след което постепенно отслабва. Болката при жлъчно-каменната болест е коликообразна, на тласъци и понякога доста продължителна. Оплакванията често са придружени с гадене и повръщане, но не се облекчават след повръщане или изхождане.

За поставяне на диагноза Жлъчно-каменна болест се използват следните изследвания:

• Лабораторни - ПКК (пълна кръвна картина); чернодробни ензими и билирубини; амилаза, липаза:
• Образни изследвания - рентген на корем и ултразвук (ехография):
• При суспекция или налични усложнения в употреба влизат и - КТ, МР, Ендоскопска ехография, Лапароскопска ехография, Сцинтиграфия, ЕРХПГ - ендоскопска ретроградна холангио-панкреатография (ERCP), Перткутанна трансхепатална холангиография (PTC).

Лечението на ЖКБ зависи от стадия на заболяването, в който болестта е диагностицирана.

Консервативното /медикаментозно/ премахване на камъни от жлъчната система, се прилага в изключително редки случаи, главно при асимптомните форми, само при строго селектирани болни и е свързано с много условности. Използва се перорална терапия с жлъчни соли (урсодеоксихолева киселина).

Основното лечение е хиругичното, което включва холецистектомия - премахване на жлъчния мехур при асимтомните и симптоматичните случаи.

Премахването на жлъчния мехур бива конвенционална (отворена) холецистектомия и лапароскопска (безкръвна) холецистектомия. Първата лапароскопска холецистектомия е извършена от д-р Ерих Мюе през1985, като от 90-те година на 20-и век процедурата е стандартизирана и се е превърнала в "Златен стандарт" при лечението на Жлъчно-каменна болест.

Нестихващият стремеж на хирургичното изкуство за минимизиране на хирургичната травма, както и на белега от операцията, през 90-те години води до появата на хирургия, която ползва естествените отвори на човешкото тяло - уста, анус, влагалище, уретра. Естествено и логично продължение на тази идея е използването на пъпния отвор като метод за достъп до коремните органи при лапароскопската абдоминална хирургия.

Лапароскопската холецистектомия през единичен разрез (SILC - single-incision laparoscopic cholecysectomy) представлява относително нова хирургична техника. За първи път процедурата е описана 1997, но добива широка популярност доста по-късно.

снимки: Vita

Отворена                       Лапароскопска                      SILC

холецистектомия         холецистектомия

Ползите от SILC спрямо стандартната лапароскопска холецистектомия (която ползва 3 или 4 порта за достъп) са минимизиране на болката следоперативно - намалява се необходимостта от наркотични и ненаркотични болкоуспокояващи в следоперативния период, както и по-добрите козметични резултати - минимален или липсващ белег.

SILC се извършва с малък кожен разрез около или през пъпа и чрез поставяне на няколко стандартни лапароскопски троакари или само на един специален порт.

снимки: Vita

В повечето случаи е необходимо с помощта на специална дълга права игла да се прошие жлъчният мехур, за да се създаде необходимото оперативно поле. Жлъчният мехур става като "кукла на конци" - "puppeteer technique"

Обемът на оперативната интервенция не се различава по никакъв начин от стандартна лапароскопска холецисектомия. Идентифицират се хранещият съд и каналчето на жлъчния мехур, клипсират със специални инструменти и се прерязват.

снимки: Vita

Жлъчният мехур се поставя в специална торбичка и се премахва от корема през пъпния отвор. Послойно в обратен ред се зашиват тъканите.

Екипът на отделението по миниинвазивна хирургия на МБАЛ "Вита" стандартно при тази операция използва достъп до корема през самия пъп. Пъпът сам по себе си представлява цикатрикс (първият белег на човека) и следоперативните козметични резултати са изключителни и говорят сами за себе си чрез следващите снимки:

Оперирана пациентка на втория ден след операцията:

снимки: Vita

Оперирана пациентка една седмица след операцията:

снимки: Vita

Оперирана пациентка един месец след операцията:

снимки: Vita

Новият метод на хирургично лечение, който се прилага във ВИТА, е без допълнителни рискове в сравнение на класическата отворена операция, но е с несравнимо по-добър козметичен ефект за пациента. Това е подходящ метод за всички, които искат да бъдат красиви дори след операция, която решава проблемите им с Жлъчно-каменната болест.

Операциите се извършват в Отделението по обща, коремна и лапароскопска хирургия на МБАЛ "Вита" от висококвалифицираните хирурзи д-р Емил Костадинов и д-р Спас Иванов. За връзка с тях или за записване на час, може да се свържете на телефоните на Регистратура на ВИТА База 2: 02 45 22 000 и GSM: 08899 22 000 или да пишете на е-mail: [email protected]

* материалът е предоставен от МБАЛ Вита

ИЗБРАНО

Лайф

Скандалът с Джей Зи и връзката му с Бионсе - разликата в годините и срещата им, когато тя е на 16 г....

10311

Корнер

Усик е безапелационният боксов крал след нов триумф над Фюри

25786

Бизнес

Колко внасят и получават държавите от бюджета на ЕС?

8483

Impressio

Какви ангажименти очакват оперната певица през 2025 г.?

381

URBN

Българин разби трезора на Staropramen

7568

Trip

Кога да купите самолетни билети за най-ниска цена

3072

Вкусотии

Какво трябва да има задължително на трапезата на Бъдни вечер и Коледа

417