Диагноза рак на белия дроб. Една лична история

Разказ от първо лице на Христина Янисова, преподавател в Нов български университет

09:24 | 7 декември 2023 | Автор: Мая Ковачева 0 15978 Снимка: iStock by Getty Images

Христина Янисова е на 46 години, преподавател в Нов български университет

Всичко започна с едно странно изтръпване на дясната ръка през август 2020 г. Не му обърнах особено внимание, защото отмина за няколко минути. Но месец по-късно, на празничния 6 септември, получих пристъп, при който освен изтръпването на ръката усещах и неконтролируеми мускулни спазми в областта на корема. Помислих, че получавам инсулт. Този път наистина се уплаших и отидох в спешния център на много известна софийска болница. Там обаче не обърнаха внимание на състоянието ми, не предложиха да направят изследвания, обвиниха ме, че се преструвам, дори когато при следващ пристъп, изтръпна и десният крак, и паднах пред кабинета. Поставиха ми диагноза "паническа атака", предписаха ми успокоителни и ме изпратиха с подигравателен тон да си вървя у дома.

Започвам историята си с това смущаващо преживяване не за да се оплаквам или да търся отговорност от дежурния тогава лекарски екип, а за да подчертая, че това е единственият път, когато съм получавала подобно отношение от страна на медицинските специалисти, към които съм се обръщала. Извън този случай всяка среща с лекари винаги е оставяла у мен чувството, че съм голяма късметлийка, че имам възможност да ме лекуват именно те. Оттогава до днес никога не поставих под съмнение никое от техните решения и никога не потърсих "второ мнение".

Ще ми се да продължа разказа си в множествено число, защото от самото начало нито за минута не съм оставала сама, без подкрепата и обичта на най-близките ми хора. В първия работен ден след празника се обърнахме за помощ към специалист невролог в Медицинския институт на МВР, който след обстоен преглед ме посъветва да направя образно изследване - ядрено-магнитен резонанс на главата. Резултатът беше изненада за всички ни - туморно образувание в мозъка. Въпреки първоначалния ужас нямаше време да обърнем внимание на бушуващите бурни емоции. Трябваше да действаме бързо и сякаш механично следвахме необходимите стъпки. Неврологът ни насочи към неврохирургията в болница "Св. Иван Рилски" и още същия ден, едва половин час по-късно, беше насрочена спешна мозъчна операция. Професионализмът и загрижеността на лекаря, с когото случайността ни свърза, веднага ни вдъхнаха доверие. Помолих само за ден отсрочка, за да мога да изпратя малката си дъщеря за първия учебен ден и постъпих в болницата. При рутинна предоперативна компютърна томография откриха, че има тумор и в белия дроб, който вероятно беше първоизточникът на всичко. Бяхме потресени от мълниеносното развитие на нещата. Така на 23 септември се озовах в "космическа" операционната зала. За щастие интервенцията се оказа напълно успешна. Майка ми Цветилена се беше свързала с хирурзите минути след нея, а на другия ден вече се движех! Грижите на целия медицински екип бяха изключителни. Специална благодарност дължа на целия хирургически екип, както и на всички, които ми помогнаха в онзи момент.

Излязох от болницата с нагласа, че ми предстои втора операция, този път на белия дроб. Но за да се потвърди диагнозата, на 1 октомври в болница "Св. София" ми направиха белодробна пункция с допълнително имунохистохимично верифициране и молекулярно изследване, което да насочи към подходящата за мен терапия. След окончателните резултати и консултация с белодробен хирург стана ясно, че на този етап втора операция няма да има. Така, на 22 октомври, най-напред започнах със задължителната лъчетерапия на главата, проведена в десетдневен курс в болница "Св. Иван Рилски". Междувременно се обърнахме и към специалист по медицинска онкология в болница "Сердика", за консултация и последващо медикаментозно лечение. Така, без колебание се доверихме на този изключителен лекар и екипа му, от първия момент и до днес...

В началото на ноември започнах почти тримесечен курс на химиотерапия в комбинация от 4 медикамента. Този период беше изключително тежък, както за мен, така и за най-близките ми хора, особено за 10-годишната ми дъщеря. Семейството ми, най-вече майка ми Цветилена и близката ми приятелка Пламена, бяха неотлъчно до мен. Тогава може би всеки от нас разбра пълния смисъл на думите, които един лекар ни беше казал: "човек с учудване открива за себе си колко много е способен да понесе". И да, справихме се, успяхме. След края на химиотерапията лекарският екип прецени, че може да продължа с поддържаща таргетна и имунотерапия. Състоянието ми се стабилизира и през пролетта на 2022 г. реших, че мога да се върна към любимата си работа на преподавател. Всички ме подкрепиха и оттогава провеждам онлайн курсовете си в Нов български университет, където срещам разбиране и безрезервна подкрепа от ръководството на институцията и колегите.

През този период обаче се появиха единични вторични лезии в мозъка и черния дроб, които бяха успешно третирани с радиохирургия. През юли 2022 г. се установи и прогресия при основния тумор в белия дроб, както и поява на нови вторични лезии в надбъбречна жлеза и левия бъбрек. Тогава, по препоръка на онколозите, се обърнахме за поредно локално лечение към завеждащия отделението по лъчетерапия в болница "Уни Хоспитал" в Панагюрище. Той назначи поредица радиохирургии, включително на нови засегнати лимфни възли. Резултатите отново бяха много добри, но остана метастазата в левия бъбрек, получи се и възпаление. Появи се и физическа болка. Тогава може би за първи път изпитах отчаяние.

Междувременно от болница "Сердика" ми бяха предложили да се включа в клинично проучване за лечение на рак на белия дроб при наличие на определена Kras-мутация. За това беше необходимо да направя редица изследвания, от които стана ясно, че отговарям на критериите за такава терапия. Докато се колебаехме дали да се впусна в това начинание, при следващата консултация с лекаря научихме, че в САЩ вече се прилага подобен медикамент, за който се очакваше и одобрение от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА). Майка ми се зае с подробно проучване на лекарството, на което се възлагаха големи надежди. Съвсем скоро след това разбрахме, че то е получило одобрение от ЕМА и е разрешено за употреба в Европейския съюз. Без колебания решихме да започна лечение с него, още повече, че и по семейна традиция винаги сме били убедени в универсалната сила на образованието и на науката във всяка област, в необходимостта от развитие на технологиите като инструмент в изследователската и в практическата работа, а в конкретния случай - в медицината. Бяхме изправени пред това тежко заболяване, а пътят ми до момента доказваше, че именно иновациите в медицината водеха до невероятни резултати. И още нещо много важно за избора, който правехме - имахме пълно доверие на Лекаря - сборния образ от множеството конкретни лица на всички медицински специалисти, които ми помогнаха в началото, помагат ми и днес. Съдбата ни срещна с изключителни лекари, които не просто лекуват пациентите си, но се отнасят с грижа и внимание, вдъхват надежда. Няма думи, с които да изразя благодарност към тях!

Макар че ми беше предписан, новият препарат все още не беше наличен в България. Предстоеше мъчително очакване без активна терапия. За да не губим ценно време, с помощта на цялото семейство и много приятели, успяхме да го осигурим от чужбина. Започнах лечението през февруари 2023 г. и се оказа, че съм първият пациент у нас, който се е възползвал от новия иновативен медикамент. По щастливо стечение на обстоятелствата се свързахме и с българското представителство на биотехнологичната компания, разработила медикамента, който дава нов шанс за лечение на мен и на много други хора с тази диагноза. С тяхното активно съдействие от средата на април новото лекарство вече е налично и у нас. Така успях да продължа лечението без прекъсване. При рутинните контролни прегледи два месеца и половина по-късно резултатите бяха изключително добри. Отначало се притеснявах от описаните странични ефекти, но след първите две седмици се успокоих. Засега се чувствам много добре. Вече почти десет месеца продължавам лечението с вяра и надежда, че всеки ден вземам своята доза "повече живот".

Изпитанията по този път са много, а знам, че и други, като мен, са изправени пред това тежко заболяване - рака на белия дроб. Затова, вместо съвет, споделям тази дълбоко лична история - за трудностите и тежките моменти, но и за вярата в страхотния шанс, който дават постиженията в медицината, за надеждата, която носят новите медикаменти, за доверието към лекарите и техните решения, за силата да не се поддадем на отчаянието, да не се "хванем за сламката" на "чудодейни треви и илачи", да не реагираме хаотично, а последователно, "стъпка по стъпка" и, колкото и трудно да е, да имаме търпение и смиреност, да сме благодарни за всеки успех...

BGR-NP-1023-80002

ИЗБРАНО