Д-р Красимир Койнов е един от водещите специалисти по медицинска онкология в България. Дълги години е работил в УМБАЛ "Царица Йоанна" (ИСУЛ), в отделението, ръководено от самата доц. д-р Валентина Цекова. Ръководител на над 20 клинични проучвания в областта на онкологията, лектор в многобройни престижни научни форуми, консултант на водещите здравни заведения в София в областта на медицинската онкология. В момента д-р Койнов е началник отделение по Медицинска онкология "Доц. Д-р Валентина Цекова", към МБАЛ "Сердика" в София.

Д-р Койнов, ракът на белите дробове е сред най-често срещаните онкологични заболявания в България. Какви са вашите наблюдения през последните години, има ли сериозно увеличение на случаите?

Ракът на белия дроб заема второ място по честота и първо място по смъртност от злокачествени заболявания в света. Всяка година броят на новодиагностицираните пациенти се увеличава. Но сред причините за това повишение са увеличението на населението в световен мащаб, както и тенденцията за удължаване продължителността на живота в развитите страни.

Последните статистически данни от 2020 г. за България показват, че ракът на белите дробове заема трето място по честота. На първо място е ракът на простатата с около 5000 новодиагностицирани пациенти годишно, на второ място е колоректалният карцином с над 4600 новодиагностицирани пациенти годишно и на трето място с 4300 новодиагностицирани пациенти е ракът на белите дробове. За жалост все още не разполагаме със статистика за 2021 и 2022 г., но не съм убеден, че когато тя да бъде обявена, данните ще са точни. Причината е, че по време на пандемията много хора с рак на белия дроб са починали в резултат на COVID-19, а някои болни дори не са стигнали до диагностика и лечение. Когато говорим за точния брой на пациентите с този вид карцином, трябва да имаме предвид и намаляването на населението на България, което до известна степен може да изкриви данните. Смятам, че в момента сме в плато по отношение новооткритите болни с рак на белите дробове. През последните години увеличението е малко и дори да има такова през 2021 и 2022 година, то в никакъв случай няма да е драстично.

Кога един пациент трябва да потърси консултация със специалист? Може ли това злокачествено заболяване да се открие при рутинен преглед при личния лекар?

Диагнозата "рак на белите дробове" може да бъде поставена от личния лекар, но това се случва рядко. При определени симптоми и в случай, че пациентът спада към рисковия контингент (дългогодишните пушачи, хора, работещи във вредна среда, или пък фамилно обременени, пациенти над 55 години с хронични белодробни заболявания, каквато е ХОББ) винаги трябва да се мисли за тази потенциална диагноза. При хората, попадащи в рисковите групи, дори промяната на т.нар. "тютюнджийска" кашлица трябва да буди съмнения за развитието на този вид карцином. Много често имаме случаи на пациенти с пневмония, които провеждат лечение и въпреки това заболяването не може да се излекува един, два месеца. При подобен казус винаги трябва да се изключи някакъв злокачествен процес. Ако при рутинните прегледи личният лекар се усъмни за рак на белия дроб, трябва да насочи пациента за образна диагностика, било то рентгенография, още по-добре компютърна томография. Този вид изследване играе решаваща роля при диагностициране на заболяването и е напълно достъпно. При съмнения за рак на белия дроб, пациентът трябва да се консултира с пулмолог или гръден хирург. Следващата стъпка е вземането на биопсия, която да потвърди или отхвърли диагнозата. Ако има злокачествено заболяване, патологът може да каже какъв е точният вид на тумора и да определи стадия на развитие. Едва тогава мултидисциплинарна комисия определя лечението.

Защо изследването на биомаркерите при пациенти с рак на белите дробове е толкова важно за правилното лечение?

Неотдавна изследването на биомаркерите беше препоръчително, а днес вече - задължително. То е особено важно за нас, онколозите, когато става въпрос за определяне на лекарствено лечение и цялостното терапевтично поведение.

По настоящем има три основни начина на лечение. Това са стандартната химиотерапия (най-старият метод), таргетната терапия и имунотерапия, които навлязоха през последните две десетилетия. Благодарение на биомаркерите може да определим оптималното лечение за всеки пациент или с други думи дали да се приложи само химиотерапия, дали да се препоръча комбинация с имунотерапия, дали пациентът е подходящ за таргетна терапия, която е най-ефективна в момента. Ако болният няма изследвани биомаркери, това означава, че единственият начин на лечение, който може да му препоръчаме е химиотерапия. А тя вече не е толкова ефективна и пациентът не може да получи най-добрия шанс, който съвременната медицина му дава.

Какви са новостите при лечението на рака на белите дробове?

Таргетната терапия има близо 20-годишна история. Тя се основава на откриване на генетични нарушения в туморните клетка, които играят ключова роля за съществуването на самата клетка. Чрез прилагане на медикаменти, които спират тези генетични мутации, се стига до забавяне или спиране на развитието на злокачествения процес. Резултатът от таргетната терапия е много добър. В момента има открити 10 таргета (генетични мутации, пренареждания или други аномалии в клетката), за които вече са създадени, регистрирани и се прилагат лекарствени продукти. За радост повече от половината от тези медикаменти са достъпни за нашите пациенти и се реимбурсират от Националната здравноосигурителна каса.

Вторият съвременен метод на лечение е имунотерапията, която навлезе в клиничната практика преди 7 - 8 години. Тя цели да освободи блокирания от тумора имунитет и да даде възможност на имунната система сама да се бори срещу злокачественото заболяване. Ние използваме имунотерапията или самостоятелно, или в комбинация с химиотерапия и с таргетна терапия. Характерно за имунотерапията е, че благодарение на нея постигаме изключително дълги клинични ремисии. Не малка част от болните, които се лекуват по този начин (самостоятелно или в комбинация) живеят повече от 5 години, въпреки че се касае за метастазирал рак на белите дробове

Подобряват ли се прогнозите за продължителността на живота при пациентите с този вид заболяване?

Тези два лекарствени метода се развиват много бурно, новостите идват всеки ден. Наскоро се проведе един от най-големите световни конгреси в областта на медицинската онкология и това, което ми направи впечатление е изместване на лекарствената терапия от по-късните стадии, както беше до момента, към по-ранни етапи на болестта. Говорим за адювантна химио и имунотерапия (терапия, която се провежда след радикална оперативна интервенция) и неоадювантна химио и имуно терапия (терапия, която се провежда преди радикална оперативна интервенция) и периоперативна терапия (комбинация от неоадювантна химио и имуно терапия, радикална оперативна интервенция, последвана от адювантна имунотерапия). С това изместване на лечението в по-ранните стадии постигаме много добри резултати по отношение на свободната от прогресия преживяемост (тоест колко дълго пациентът ще живее без прояви на заболяването, както и на общата му преживяемост.

През последните години прогресът в лечението на рака на белите дробове е много голям. И може би в клиничната практика през следващите години ще навлезе някой нов, по своя механизъм, лекарствен метод. Бъдещето е много оптимистично и в следващите 20 - 30 години най-вероятно ще кажем, че ракът вече е победен.

BGR-NP-0723-80004


 Материалът се публикува с подкрепата на Амджен България.