Това предаде ИТАР-ТАСС, като се позовава на информирани източници, участващи в днешната извънредна антикризисна среща на високо равнище.
През последните две седмици "високопоставени представители" на балтийските страни и на България са водили поверителни консултации с ръководството на ЕС за екстренно приемане на тези страни в еврозоната. Един от главните аргументи за искането е, че страните са обвързали националните си валути към еврото при фиксирани курсове.
Водещите държави от еврозоната обаче са отхвърлили варианта за разширяването й при сегашните условия на изключително тежка финансова и икономическа криза. Още повече, че балтийските страни и България не са изпълнили критериите за влизане в еврозоната, отбелязва ИТАР-ТАСС.
Европейският съюз по-скоро ще оказва финансова подкрепа на затруднените страни поотделно, отколкото да създаде специален спасителен фонд за Централна и Източна Европа. Това се посочва в цитираното от ДПА проектозаключение, което предстои да бъде обсъдено на днешната извънредна среща на върха.
Според проектодокумента "макрофинансовата стабилност в цяла Европа" трябва да бъде гарантирана с "евентуално конкретно действие на индивидуален принцип". "Източна Европа не е специална категория", отбеляза чешкият премиер Мирек Тополанек, който ръководи форума като лидер на страната, председателстваща в момента ЕС. "Ще подкрепя подхода на ЕС за подпомагане на всяка страна, а не само на Източна Европа, допълни Тополанек, цитиран от ДПА.