Виргиниюс Синкявичюс: България не е кандидатствала за помощ от ЕС за щетите от наводнения

Обикновено превенцията излиза доста по-евтино, отколкото справянето с последиците от бедствията, заяви еврокомисарят

Снимка: Европейска комисия

Виргиниюс Синкявичюс: България не е кандидатствала за помощ от ЕС за щетите от наводнения

09:23 | 14 септември 2023 | Редактор : Радостина Димитрова 28 3056 Снимка: Европейска комисия

България все още не е поискала помощ по Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, който позволява да се компенсират поне отчасти щетите от наводненията по Южното Черноморие. Това съобщи пред NOVA европейският комисар за околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс.

Водокалипсис

"Страната все още разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се отчита размерът на бедствието. Сумата се изплаща на държавата еднократно", подчерта европейският комисар.

Изплатената сума Синкявичюс поясни, че може да се използва за различни разходи, например за инфраструктура. "Имам информация, че 12 моста са разрушени по време на наводненията. Това е инфраструктура от критична важност. Затова се надявам, че България ще съумее да използва Механизма за гражданска защита на Европейския съюз", заяви той.

По думите му не може да обвиняваме промените в климата за всяко едно екстремно метеорологично събитие. Те обаче водят до по-чести такива събития, правят ги по-тежки и по-дълготрайни - "въздействието върху обществото е все по-сериозно".

"Винаги има взаимовръзка в природата. Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден момент тя трябва да се излее като дъжд на друго място - обикновено се случва това. Но почвата не може да се справи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията. Наводненията са най-често срещаното и най-скъпото бедствие в Европа - най-скорошните примери са от България, Гърция и Словения", подчерта той.

Синкявичюс отбеляза, че загубата на биоразнообразие се наблюдава ежедневно.

"60-70% от почвите в Европа не са в добро състояние. Те не могат да изпълняват своята функция - от земеделие до това да предотвратят последствията от екстремни климатични събития. По сходен начин стоят и нещата с водните басейни", коментира европейският комисар за околната среда, океаните и рибарството.

"Много често държавите членки закъсняват с инвестициите в превантивните мерки. Обикновено превенцията излиза доста по-евтино, отколкото справянето с щетите от бедствията. Оценките на разходите показват увеличаване на тези цифри. Скорошни данни от България, от сектора на рибарството, показват, че има поне три потънали кораба, значителни щети. Ето защо инвестицията в превенция излиза по-евтино", каза още еврокомисарят.

Във връзка със застрояването по Черноморието ни, той каза: "Всяко строителство, особено на мястото, на което се извършва, трябва да подлежи на предварителна оценка. Тук говорим за силата на институциите - доколко съумяват да направят оценка преди да издадат разрешително. Това е особено важно - да са налице силни институции", подчерта европейският комисар.

ИЗБРАНО