Проф. Драгомир Драганов: Избрахме си твърдоглава опозиция
За една останала в сянка, но важна последица от изборите за 44-о НС Дир.бг запита историка проф. Драгомир Драганов, опитен и остроумен познавач на Прехода.
- Избрахме си дебелоглава, ако не кажа направо твърдоглава опозиция. Защото тя си беше повярвала - или си беше внушила - че ще управлява.
И сега разочарованието много лесно може да премине в озлобление. Тогава вече контактите между управляващи и опозиция да бъдат много по-трудни, даже понякога и свирепи.
- Но тя, поне на пръв поглед, не изглежда да е толкова обидена от резултата, като други загубили избори партии, които сме виждали в миналото.
- Тя не изглежда толкова обидена по една проста причина - че получи много гласове, а всеки глас й носи на година по 11 лева. И от тази гледна точка тя трябва да е много доволна.
Не знам дали на вашите читатели е известно, че голяма част от средствата, които получава една партия според броя гласове, отиват за издръжка на партийния апарат. А специално при БСП колкото повече гласове е изкарал даден район, толкова е по-висока заплатата на местната номенклатура.
Така погледнато, се оказва, че българският народ храни много добре партийната номенклатура не само на управляващите, но и на опозицията. Значи опозицията трябва да бъде доволна.
- А избирателите й? Какво пречи и те да са доволни?
- Има друг проблем. По-голямата част от новите й депутати са новобранци, аз четох списъка. Там има само 5-6, хайде до десет да ги кажем, стари печени парламентарни вълци, които биха могли да водят задкулисни или дискретни, или каквито искате ги наречете, преговори с управляващите. По един или друг въпрос.
Всичко друго в депутатския списък на БСП е ново, надъхано от своя лидер предварително, че ще управлява, и сега е разочаровано, в перспектива озлобено...
- ...излиза от думите ви, че ние няма да имаме опитна опозиция. Опитна - в парламентарно и политическо отношение. Така ли е?
- Така излиза. Сега ще питате защо... Аз съм бил депутат във Великото народно събрание (1990 - 1991), когато конфронтацията ляво - дясно беше най-остра. Но въпреки това, през цялото време, функционираха т. нар. контактни групи между управляващи и опозиция и там винаги се намираше компромис.
Сега силно се съмнявам, че - поне в първите месеци от дейността на това Народно събрание - ще може да се стига до такива контактни групи и до такива компромиси.
- Добре, какво толкова да ги препъне?
- Ще ви дам прост пример. Ето сега, в навечерието на българското председателство в Европейския съюз (бел. авт. - януари - юни 2018 г.) те ще започнат да се карат, да речем, кой колко откраднал, за да асфалтира отново пътя от Терминал 2 до Бояна, та да се представим добре пред гостите.
Ще започнат да се карат чия точно е фирмата, която е получила обществената поръчка за това. Ще стане нещо, за което Марин льо Пен (на която не симпатизирам) казва много хубаво "Почват да си трошат чиниите в семейството пред гостите".
Защото Народното събрание по принцип е едно семейство от 240 души. А гостите, които дойдат, ще се чудят и ще се питат какво става всъщност в тази държава.
- Дотук говорихте само за БСП. Но следващата по тежест опозиционна група е на ДПС. Възниква въпрос как ще стоят, какво ще се говори за тях, ако пак се сближат, макар и в опозиция...
- Аз дълбоко се съмнявам, че ДПС ще бъде опозиция. След прословутото "кърваво писмо" на Доган те дадоха ясен нишан (да използвам тяхната терминология), че в името на така наречения национален интерес са много по-склонни на компромиси.
И от тази гледна точка по-скоро яростната опозиция ще бъде само, единствено от страна на БСП. Още повече, че те имат начело един яростен лидер, който също все още не може да преглътне, че остана втори и то на значителна разлика.
Ако си спомняте, в самото навечерие на изборите социолозите даваха разлика плюс-минус един процент. А разликата се оказа 15 депутати. Не е малко.
Много трудно БСП ще преглътне тази загуба. Доказателство е и фактът, че Нинова поиска вот на доверие.
- Но я оставиха, подкрепиха я.
- Оставиха я, защото смятат, че с такава гневна лидерка БСП ще върви нагоре.
- В известната сегашна ситуация на страната и от гледна точка на националния интерес - не "така наречения", а наистина националния интерес - как би трябвало да се държи една опозиция? Имам предвид - като си остане опозиция, а не да приглася на управляващите.
- Както си остава опозиция, тя трябва да отиде при управляващите - които и да са те, който и да е начело - и да каже "Хайде да постигнем споразумение по двата големи въпроса, които стоят пред България".
Първият голям въпрос е бежанската вълна, която започва да ни залива вече и ще продължи с още по-големи темпове, особено след заканите на Ердоган. И вторият приоритет е председателството на Европейския съюз.
Ако опозицията отиде при управляващите и каже "Вие какво предлагате? Ние ето това искаме", или обратното: "Ето какво предлагаме, вие с какво сте съгласни", би била нормална опозиция. Би станало, както е във всички други нормални европейски държави.
- А допускате ли, че президентът Радев би могъл да подтикне опозицията именно в тази посока?
- Ами, съдейки по досегашните му изяви и изявления, аз мисля, че той е по-компромисно настроен.
Дали защото, да речем "Генерал генералу думаше...", или просто защото Радев седи отстрани и не се репчи като предшественика си на изток, и не се търкаля пред Запада... Но аз си мисля, че той би могъл малко да опитоми опозицията, като я вкара в едни нормални европейски рамки.