Сред най-важното въоръжение в списъка за военна помощ, предоставен от Украйна, са артилерийските оръдия, средства за отбрана, в това число за военновъздушна отбрана, снаряди, амуниции, танкове, БТР-и и самолети. Това каза посланикът на Украйна у нас Виталий Москаленко. Той говори пред журналисти след участието си в първия ден от годишната среща на министрите на отбраната във формат SEDM (Процес на срещи на министрите на отбраната от Югоизточна Европа), съобщи БТА.

Москаленко обясни, че списъкът за военна помощ за Украйна е предоставен още преди решението на Народното събрание за предоставяне на такава от страна на България.

Нямам точна информация какво точно въоръжение ще бъде предоставено от страна на България, заяви той и добави: "Сега става въпрос за получаване на тези видове техника, с които България разполага и може да ги отдели за потребностите на украинската армия, която в момента се бори за свобода и независимост на украинската държава".

По думите му предоставеният списък от Украйна е изключително широк и мащабен.

Попитан дали след инцидента в Полша нуждите за въоръжение на Украйна са се променили, Москаленко заяви: "Ситуацията след ударите по Полша не бих казал, че особено се промени, тъй като необходимото въоръжение, от което Украйна има потребност остава същото. Това са средства за противовъздушна отбрана, за бронираната техника, за артилерийска техника, за амуниции, снаряди."

Относно украинското участие в разследването на инцидента в Полша той заяви, че е необходимо, за да бъде изяснена максимално прозрачно и обективно ситуацията, която е станала на границата с Украйна. Тъй като Украйна е в центъра на всички тези събития, във връзка с бруталната и варварска агресия на Руската Федерация, а това са последици - т.е. удар по Полша и целия демократичен свят, добави Москаленко.

По-рано стана ясно от министърът на отбраната Димитър Стоянов, че в края на седмицата ще е готов анализът, който ще покаже какво въоръжение може да предостави България на Украйна.

"След като е готов ще приготвим и предложение за решение към Министерски съвет с последващо внасяне в Народното събрание", обясни Стоянов. "Необходима е още малко техническа работа в процеса и подготовката на логистична операция, която не е никак лесна, защото това е въоръжение, което трябва да бъде транспортирано от една точка до друга - както на територията на страната, така и извън нея", допълни министърът.

Димитър Стоянов обясни, че няма промяна около инцидента с паднали ракети на територията на Полша, при който загинаха двама души. "Както вчера каза и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг - това е инцидент. Няма промяна в готовността на съюзните войски, както и на нашата армия. Тя е такава, каквато е от 24 февруари", коментира той и добави, че идеята на колективна противовъздушна отбрана на Алианса и придобиване на съвместни системи е в твърде начален етап.

"България продължава на разчита на собствените си зенитно-ракетни комплекси. Няма искания за консултации по чл. 4 от Договора за НАТО, не искам да говорим въобще за чл. 5.", каза Стоянов. По думите му няма нищо притеснително за нашата страна в момента.