България и Румъния влизат в Шенген от март догодина по въздух и по вода, обявиха една след друга двете държави - първо румънците, после и ние, а Австрия охлади страстите ни, като съобщи, че преговорите продължават. Стана ясно, че окончателна договорка за дата няма и премиерите на двете балкански страни са поизбързали да се зарадват.
Последното потвърди и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, като се поскара, че така не се прави в дипломацията и напомни, че нищо не е договорено, докато всичко не е договорено. Борисов каза, че чакаме документ за потвърждение на договореното до довечера. Ако не - решението остава за 2024. Документ не дойде, но пристигна изявление на австрийския вътрешен министър Герхард Карнер - става дума за отваряне на Шенген само по въздух, и то срещу приемане на мигранти.
Хронологията на несбъдналия се "половинчат" Шенген или 24 часа по-рано
"След 13 години Румъния най-накрая ще влезе в Шенген! Имаме политическо споразумение по този въпрос! От март следващата година румънците ще се възползват от предимствата на Шенгенското пространство по въздух и море", написа във Фейсбук румънският премиер Марчел Чолаку. А румънското външно ведомство съобщи официално новината - Румъния и България влизат в Шенген по въздух и вода през март 2024 г. Министерството на северната ни съседка уточни, че на 23 декември са постигнали политическо споразумение със съответните министерства на Австрия и България за разширяване на пространството с Румъния и България с въздушни и морски граници от пролетта на следващата година.
Няколко часа по-късно и българският премиер потвърди новината преди заседанието на кабинета. "Днес имаме повод за още един празник - влизаме в Шенген по въздух и вода", каза Николай Денков. "След 12 години без особен напредък по темата Шенген, днес можем да се поздравим с този безспорен успех на българската държава", добави той и посочи, че принципното съгласие е постигнато след дълги и сложни преговори, а за сухопътните граници разговорите ще продължат.
Последва реакцията на Австрия, която смути радостта ни. Преговорите с България и Румъния за частично влизане в Шенген не са приключили, заявиха от вътрешното министерство във Виена. Към момента не се водят никакви преговори за присъединяване към "сухопътния Шенген" и съответно, няма насрочена каквато и да е крайна дата, подчертаха още оттам.
Австрия не потвърди за постигнато политическо споразумение и наблегна, че в момента не се водят преговори за отваряне и на сухопътните шенгенски граници за България и за Румъния. Към момента няма промяна и на австрийските условия - те са за тъй наречения "въздушен Шенген" и предвиждат разширяване на мисията на "Фронтекс" в България с увеличаване на финансовите средства от ЕК за изграждането на стабилна защита на външните граници. Освен това Виена изисква засилване на контрола по сухопътните граници, както и България и Румъния да приемат хора, търсещи убежище, особено от Афганистан и Сирия, заяви пред АПА австрийското вътрешно ведомство, цитирано от БТА.
Реакциите у нас, в Румъния и в Австрия: Управляващите - доволни и горди, опозицията критикува
Дачиан Чолош, евродепутат от партия "Подновяваме европейския проект на Румъния" (РЕПЕР) настоя за конкретна дата за присъединяване към "сухопътния Шенген" при по-нататъшните преговори с Австрия. В пост във "Фейсбук" той поиска определянето на ясен график. В крайна сметка сухопътните граници са "много важни" и именно те са "същността на Шенгенското пространство", заяви Чолош.
Политикът либерал, който е и бивш премиер на Румъния, посочи, че грешките, допуснати от страната при сегашната ситуация, са ѝ причинили "загуби в размер на милиарди". Румънските земеделски стопани и предприемачи са третирани като граждани от втора класа. Ако не се приеме график, е възможно съществуващият в момента граничен контрол да се запази и през 2025 г., предупреди Чолош. "Заслужаваме да се отнасят към нас като към равни", допълни той.
Говорителката по външната политика на опозиционната Австрийска социалдемократическа партия Петра Байр определи постигнатото съгласие между Австрия, Румъния и България като "максимално облекчение за хората на ръководни постове". "Болногледачите, които пътуват за Австрия от Румъния и България, не идват със самолет, а по суша. Спешно трябва да улесним особено тези важни квалифицирани работници, в техен интерес и в интерес на хората, които се нуждаят от грижи в Австрия", каза Байр, цитирана от БТА. Тя упрекна австрийското правителство, че не се съобразява с нуждите и тревогите на гражданите си, защото в противен случай не би задържало огромните препятствия пред болногледачите.
Съпредседателят на ПП-ДБ и лидер на Зелено движение Владислав Панев: "Въздушният Шенген може да не е сделката на живота, но е крачка към сухопътния. И какво означава всъщност: Няма да подлежим на паспортен контрол и на българските, и на европейските летища. Ще е като пътуване от София до Варна. В Западна Европа полетите за страни извън Шенген са на последните гейтове, по големите летища трябва да вървиш по 15 минути, за да стигнеш до тях. Това вече няма да е така. Българската виза става като шенгенската. Транзитно преминаващите през летища няма да бъдат проверявани по два пъти. Това може да бъде стимул за София да се превърне в хъб например. Отпадането на контрола по морските граници е важен за стокообмена ни с шенгенските страни. По мрежата има бъзици за кораба Верила и 500-те килограма кокаин, но легитимния бизнес ще печели от това. Малка, но знакова стъпка. Както се казваше в един виц, таз година половин Шенген, догодина цял", отбеляза депутатът от ПП-ДБ.
Социалистът Борислав Гуцанов критикува управляващите, като все пак изказва известно съмнение - дали изобщо новината е вярна. "Приемат ни в Шенген. Ама не съвсем, както всичко, което прави този кабинет на националното предателство. "Пускат" ни по въздух и море. Но не и по суша, което е най-важното. За хората, които ще висят на границите и стоките ни, които отново ще влизат в Европа при по-неблагоприятни условия. При това - "пускат" ни, но ще приемаме повече бежанци".
Лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов пък отъждестви мнението си с цитат на коментара на депутата си Станислав Балабанов. "Г-н Денков, вие изобщо разбрахте ли каква беше целта на България? Ако не сте разбрали, ще я повторя! Като пълноправни членове на ЕС логично беше да станем и пълноправни членове на Шенген, като пътуваме безпроблемно по суша - без граници и без километрични опашки от тирове и бусове, които да стоят със седмици, без да могат да се придвижват. За съжаление реалността е такава. Границите по суша остават, а вашите лъжи остават в статиите на тихите и удобни главни редактори. Истината е, че до момента вашето управление е въздух под налягане. Защото и Шенген е по въздух, и бюджетът ви е пълен въздух, а и Еврозоната ще остане там- някъде във въздуха", гласи критиката на ИТН.
Метаморфоза претърпя в реакцията си лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който, в качеството си на председател на парламентарната комисия по външна политика, проведе среща в НС с премиера Николай Денков и с външната министърка Мария Габриел. На срещата той призова за повече оптимизъм и не скри, че активно и лично е участвал в преговорите с Австрия. Той беше категоричен, че най-ценното е да влезем по сухопътните граници и няма да се отказваме за тях.
"Дава се голяма възможност за България, която е на кръстопът. Огромен трафик, който се генерира и затова е важна стабилността, която даваме. Дори най-малко биха ни задоволили тези резултати, но имаше огромен брой заловени мигранти в страната, нямаше как да не се отрази особено в медиите на Австрия. Ние българите все казваме, че не е достатъчно. Ще стане факт", заяви лидерът на ГЕРБ.
"Присъединяването ни към Шенген не е самоцел, а устойчив ангажимент да продължи да охранява надеждно външните граници на ЕС. Благодаря на колегите от Австрия и Румъния за това, че продължаваме, с конструктивен тон, да изчистваме и последните детайли", коментира от своя страна вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел. Тя допълни, че преговорите не са завършили, преговорният процес е деликатен.
Ден по-късно Борисов вече намекна, че се е получила ситуация със "загубени в превода".
"В Брюксел важи правилото "докато всичко не е договорено, нищо не е договорено. Тук малко младостта и опита в управлението изиграха лоша шега и в Румъния, и в България. Всъщност един огромен труд, който и Министерски съвет, и Народното събрание, и ние с Кирил Петков в комисията извършиха, в момента е подложен на доза съмнение или дава се възможност да се появят и негативни коментари. Да се надяваме, че днес до обед, ако не се случи да получим документа, образно казано, защото всичките изявления без документ, аз и снощи го казах, не е добро в дипломацията. Никога не се прави така, но няма смисъл да се връщаме назад. Ако не стане до днес, ще отидем януари. Януари е доста близко до изборите в Австрия, затова полагаме всички усилия. Зад сцената, в Европа това се казва консултации, се провеждат страшно много консултации".
Бившият дипломат Стефан Тафров не се зарадва и не премълча гафа от дипломатическа гледна точка с избързването да се оповести договорка, която още не е официално потвърдена. "Румъния избърза, говорейки за очертаваща се сделка за Шенген. Това е много вредно в дипломацията, особено по въпроси с вътрешнополитически оттенък. В Австрия темата е свръхчувствителна. Изтичането на информация не помага на работата. Всякакви обсъждания на темата са преждевременни", каза Тафров по Нова телевизия.
На обратното мнение е бившата съветничка на експремиера Кирил Петков Весела Чернева, според която постигнатото е добър повод за празнуване. "Мисля, че тази първа фаза на приемането на България в Шенген е толкова важна, защото бележи две неща. Първо, България продължава да изпълнява изискванията и не отстъпила по отношение на базисните условия за членство. Второ, през последните години се е стигна до напредък в борбата с корупцията, който успя да убеди Нидерландия. Това, че в България има правителство, което буди доверие, беше финалната капка, за да стане тази стъпка възможност.", каза по Нова нюз зам.-директорката на Европейския съвет за външна политика. За нея това не е половинчато решение, защото понякога нещата се постигат на по-малки крачки.
Бившият посланик в Русия Илиан Василев обаче не е доволен от Австрия, макар да отчита евентуалното ни "пускане" по въздух и по вода за успех.
"Очевидно Австрия си измисля причини да не ни приеме в Шенгенското пространство по земя, защото тя няма граници нито с Румъния, нито с България. Тоест, ако има резерви те са по отношение на Унгария, защото това е единствената страна, който има граница с Румъния на път към Австрия. Не приемам аргумента, че прави това заради "вътрешни" причини. Това е извинение, не причина. Миграцията в Австрия, която е толкова голям проблем, според властите там, не минава през България или Румъния, а основно през Гърция, Северна Македония, Сърбия - и отделно през Италия и Словения... Перверзното в случая е, че за руския газ, който влиза през България и може да стигне Виена няма Шенген, няма чакане на камиони на границата - тече без спир, без проверка. Но виж за камиони, които превозват други стоки има граници, проверки, чакане, спирки и т.н. Подобен тип дискриманция не е изненадваща, особено когато идва от Австрия. По въздух и море /особено австрийско/ си е успех, при всички случаи. Но ме притеснява, че има прехвърляне към 2025 година за сухоземните граници, без да се посочва нито дата, но още по-важно критерии и инстутиция /примерно доклад на ЕК/. Единственият начин да ги накараме да ни приемат без отлагане е като наложим режим за руския газ като "извън Шенген", от който австрийците ще са зависими от края на 2024 година. Ще кандисат за 24 часа. Да не е много елегантно решение, нито признак на висша дипломация, но понякога дори в дипломацията трябва да се говори и действа твърдо. Няма какво да губим", предлага радикален подход бившият дипломат с коментар във Фейсбук.
Бившият външен министър Ивайло Калфин е далеч по-дипломатичен. "Приемането на България по море и въздух в Шенген е добра крачка напред и ще облекчи пътуването. Все още обаче България има какво да направи, за да влезе пълноправно в Шенген. Голямата полза за България, ще дойде при отпадането на сухопътните граници, когато със съседните ни държави - Гърция и Румъния изчезне граничния контрол. Това ще се отрази много положително и на икономиката на страната, и на туризма и на по-лесното придвижване на българските граждани", категоричен е Калфин.
Ползите за икономиката на България от влизането по въздух и по вода
Твърди се, че българският бизнес е на плюс от подобни стъпки от поне 40 млрд. лева годишно. По море се превозват почти 75% от българските стоки към Западна Европа, 90% от тези за Южна Европа и около 30% от износа за Гърция. Основните ни търговски партньори са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Испания. Отпадането на граничните проверки ще означава по-малко разходи за бизнеса и по-бързо придвижване на стоките. В същото време е ясно, че превозвачите и изобщо икономиката ни се вълнува най-много от отварянето на сухопътните граници. В момента българските тирове губят ценни и дълги часове по опашките на граничния контрол. Само от преминаването на румънската граница загубите са 120-150 млн. лева годишно. Според икономическия министър Богдан Богданов България губи от това, че е извън Шенген, и загубите се изразяват в 3 до 5% от размера на БВП. Това е равнозначно на около 5 до 8 млрд. лева на година.
И гейм за австрийския вътрешен министър: Шенген само по въздух и с приемане на мигрантите обратно
Министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер попари надеждите дори за Шенген по вода, като наблегна, че Австрия говори през цялото време за "въздушен". Вместо да получим чакания от Борисов документ за договореното, австрийският вътрешен министър излезе със специално изявление по темата тази вечер. Карнер обяви, че ЕК и председателството на ЕС трябва да изработят законодателната рамка за България и Румъния върху основата на политическия компромис за влизане във "Въздушния" Шенген.
"Въздушният Шенген ще бъде въведен, когато необходимите условия са изпълнени и твърдо установени. Това означава, че разполагането на военни по външните граници на ЕС ще бъде значително увеличено, особено в България, в Турция, но също в Румъния и Сърбия, а сухопътните граници ще продължат да се контролират, особено между Румъния и България. И тези две държави трябва да приемат бежанци, особено от Афганистан и Сирия - това са ясните условия и позицията, по която се договорихме, включително трите държави. Комисията и председателството трябва да работят въз основа на тази позиция, която е от първостепенна важност за предпоставките за Въздушния Шенген. Искам да поясня още веднъж какво означава въздушен Шенген? Означава влизане през летищата. За нас това не е проблем, защото трафикантите не действат през летищата".
Така снежната топка Шенген, която за 24 часа повлече лавина от политически емоции и полюсни реакции, се разби на пух и прах, за да започне да се търкаля следващата. На ред са новата порция реакции у нас и в Румъния. И последващите ходове.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}