Румен Радев: Върху Конституцията не може и не бива да се посяга произволно

Има ли системен проблем поради противоречив, неправилен прочит на основния закон, който да води до остър дефицит на справедливост в нашето общество?, пита държавният глава

16:09 | 17 декември 2019 | Редактор : Калина Петрова 61 2277 Снимка: БТА

Президентът Румен Радев заяви, че не можем да бягаме от въпросите успя ли проектът, заложен в Конституцията, да изгради демократична, правова и социална държава и има ли защитни механизми срещу погазването на разделението на властите и срещу авторитарен произвол. Днес той проведе среща с Правния съвет към президента и академичната общност за необходимостта от промени в Конституцията.

Заседанието на Съвета поставя началото на обявения от президента широк обществен дебат за необходимостта от конституционни промени.

Според Радев, поводът за тази среща е обществено известен - "моето решение да инициирам широк обществен дебат за конституционния модел на българската Прокуратура в съдебната власт". Ето какво каза още в началото на срещата държавният глава:

"Тук очаквам да чуя вашето мнение по широк кръг от въпроси. Най-належащият е вашето мнение за предложения законопроект от Министерския съвет, доколко според вас той е целесъобразен, ефективен, има ли противоречия с Конституцията, ще може ли предложеният модел да работи рационално. Можем да разширим дебата в по-широк обхват. Това е структурата и ефективността на ВСС, самият модел на прокуратурата, самият модел на Съдебната власт. Защото, вие знаете по-добре от мен, от пет поправки в Конституцията четири са в Глава "Съдебна власт". За да се събираме пак днес, хубаво е да има един анализ, доколко ефективно с тези поправки днес функционира съдебната власт.

Искам да разширим този дебат, да включим тук и правата на гражданите - как можем да ги засилим, как можем да засилим тяхното участие, контрола върху управлението, върху обществените процеси, още в обръщението си към парламента споменах за евентуалното въвеждане на индивидуалната конституционна жалба в нашата Конституция.

Искам да бъда много правилно разбран. Върху Българската конституция не може да се посяга и не бива да се посяга произволно. Това е една демократична Конституция, една от първите в посткомунистическия период в цяла Източна Европа. Тази Конституция въведе демократичните принципи, въведе разделението на властите, въведе правата на гражданите, въведе устройството и функционирането на една демократична държава наред с ограниченията на обхвата на нейната дейност.

Но в същото време ние не трябва да бягаме от въпросите на нашето съвремие. Успя ли проектът, заложен в тази Конституция, да изгради демократична, правова и социална държава, така както е в нейния преамбюл? Има ли в Конституцията достатъчно защитни механизми срещу погазването на разделението на властите и срещу авторитарен произвол? Имаме ли системен проблем поради противоречив, неправилен прочит на Конституцията, който да води до остър дефицит на справедливост в нашето общество? И ако има такъв - какви са причините, имаме ли системен проблем?

Затова оттук произтича и самият дебат, който искам да отворим. Първо - трябва ли изобщо да обсъждаме някакви промени в Конституцията на Република България? Ако обсъждаме - защо и в какъв обхват? Затова много се радвам на вашето присъствие тук.

Аз лично, като държавен глава, съм отговорен към всички тези въпроси, защото те са на дневен ред на нашето общество и те искат отговор. Затова е и моята първа среща с вас, за да можем да дебатираме свободно по тези теми, които стоят на дневен ред. За мен това е фундаментален въпрос. От него зависи дали България ще се развива като модерна демократична европейска държава, дали ще гарантираме истинско върховенство на закона, истинско разделение на властите и истински права на българските граждани за тяхното достойно бъдеще."

Дебатът за необходимостта от конституционни промени е във връзка със стремежа България да се развива като демократична, правова и социална европейска държава, да се гарантира върховенство на закона, разделение на властите и достойно бъдеще на гражданите, заяви Румен Радев.

Конституционният модел на прокуратурата, правното положение на главния прокурор в съдебната власт, механизмът за разследване на главния прокурор в предложения от Министерския съвет законопроект, както и възможността за въвеждане на индивидуална конституционна жалба, бяха сред акцентите на дискусията.

Държавният глава подчерта необходимостта от реална отчетност и прозрачност в работата на институциите и особено по отношение на съда, следствието и прокуратурата. Това конституционно задължение не може да бъде изпълнено само с един отчетен доклад пред Народното събрание.

Повдигнат беше и въпросът за тежестта на правомощията на държавния глава при назначаването на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.

Мнозинството от участниците в дискусията определиха инициативата на държавния глава като навременна и общественозначима, откроиха необходимостта от прецизиране на текстове в Конституцията, Закона за съдебната власт, Наказателно-процесуалния кодекс, Наказателния кодекс. Беше споделено мнение, че изходът от започващите консултации трябва да остане отворен до завършването им.

В дискусията взеха участие членовете на Правния съвет към президента, както и проф. Пламен Киров, проф. Веселин Вучков, проф. Петя Шопова, проф. Георги Близнашки, проф. Янаки Стоилов, проф. Йонко Кунчев, доц. Даниела Дончева, доц. Атанас Славов, Росен Димов, Росен Карадимов и Емануил Йорданов.

ИЗБРАНО