"България и Румъния не могат да бъдат държани повече извън Шенгенското пространство само заради това, че 11 години след като сме покрили всички технически изисквания, някой непрекъснато си измисля някакви неписани критерии". Това заяви държавният глава Румен Радев пред журналисти днес в малтийската столица Валета. Българският президентът проведе късно снощи работна среща със свои колеги от групата "Арайолуш". Домакин на тазгодишната 17-а среща на държавните ръководители е малтийският президент Джордж Вела.

Групата "Арайолуш" е платформа за политически диалог, обединяващ президентите на държавите членки от ЕС с парламентарно управление. Дискусиите във Валета са с фокус върху теми, свързани с европейската сигурност и стабилност, ролята на ЕС в международната политика, политиките за борба с неравенствата и измененията на климата.

Румен Радев посочи и че страната ни продължава да влага огромни финансови и човешки ресурси за опазване на общата европейска граница, а в замяна получава неразбиране и двойни стандарти. "Не може българите да бъдат втора категория европейци и да чакат унизително по всички контролни пропускателни пунктове на Европа", подчерта още президентът.

Навършването на 65 години от подписването на Римския договор, с който се формира Европейската икономическа общност, ни напомня за принципите, около които беше изградена Обединена Европа и за доверието, което европейските граждани инвестираха в Европейския съюз. Това е повод да се замислим какви гаранции даваме и как трябва да работим, че Обединена Европа да продължи своя път като демократична общност в интерес на народите, които я съставляват, на всички наши съседи и света", каза още президентът.

 

Радев посочи, че в условията на безпрецедентната криза в сигурността, породена от войната на Русия в Украйна и от тежките енергийни, икономически и социални кризи, ключът към общото ни бъдеще е в диалога, солидарността и умението да намираме общи решения. Обединена Европа не може и не трябва да остава безразлична към тази война, която е най-голямата заплаха за сигурността след Втората световна война, призова Румен Радев. "В интерес на всички ни е тази ожесточеност да отстъпи на диалога и на преговорите за мир, защото вторичните ефекти се усещат от всички нас и най-вече от съседните държави", посочи президентът.

По думите на Румен Радев светът има нужда от обединена и силна Европа, както и от позитивната роля на ЕС в международните отношения. Общата европейска политика за сигурност и отбрана неизменно ще бъде във фокуса на всяко следващо председателство на Съвета на ЕС, заяви държавният глава и призова да не отслабва и фокусът върху политиката за сближаване и преодоляването на неравенствата, тъй като енергийните и икономическите кризи чертаят разделителни линии вътре в ЕС.

Президентът Румен Радев пристигна на двудневно посещение в Прага, където ще участва в два международни форума.

Европейската политическа общност, група от 44 европейски и съседни на Европа държави, се събира днес на първата си среща. Този форум и утрешната неофициална среща на върха на ЕС се провеждат в Пражкия замък в столицата на Чехия, настоящия ротационен председател на блока на 27-те.

Инициативата е на френския президент Еманюел Макрон, виждащ смисъл в подобна платформа за диалог, която да спомогне за сътрудничеството между ЕС, Западните Балкани, Обединеното кралство и кавказките държави. Според Макрон това е възможност да се предотврати опасността Европа да остане страничен наблюдател на историята и да загуби контрола върху собствената си съдба през 21 век.

Планът е да се организират срещи на Европейската политическа общност един или два пъти годишно. Форумът предизвиква известен ентусиазъм, но повдига и много въпроси, главно доколко действително ще бъде полезен, отбелязват наблюдатели.

Всички поканени лидери, в това число Лиз Тръс, министър-председателката на напусналата ЕС Великобритания, са потвърдили присъствието си, предаде Франс прес. Президентът на Украйна Володимир Зеленски ще се включи чрез видеоконферентна връзка.

Единствените две страни от континента, които не са поканени на срещата, са Русия и Беларус. Въпреки това Русия ще бъде основна тема в разговорите заради войната, която води в Украйна и последиците от нея за сигурността и икономиката на всички участници. Не всички обаче имат един и същ подход по този казус. Трите балтийски страни и Полша, например, настояват за налагане на още санкции на Русия, докато Унгария и Сърбия искат отмяна на наказателните мерки.

Предизвикателство пред тази нова общност е, че някои от участващите в нея държави, като Армения и Азербайджан, са в открит конфликт. Неуредени проблеми има също така между Турция и Гърция, от една страна, и между Турция и две скандинавски страни, кандидатки за членство в НАТО, Швеция и Финландия. Кръглите маси днес ще бъдат уредени така, че да бъдат избегнати неловки контакти, обещават организаторите.

Друг любопитен момент е участието на Лиз Тръс. Шест години след като британците гласуваха за напускане на ЕС, тя ще се стреми да не създава впечатление, че опитва да поднови тесните връзки с блока на 27-те. В същото време обаче Тръс иска да вземе дейно участие, за да обсъди с колегите си наболелите проблеми в сферата на енергетиката, отбелязва АФП.