Румен Радев: България ще наложи вето при налагане на ядрени санкции срещу Русия (видео)
Отчитаме всички области, в които налагането на санкции може да стане, но там, където са застрашени нашите интереси, не можем да го приемем, заяви държавният глава
България не може да приеме европейски санкции срещу Русия в областта на ядрената енергетика, защото това ще повлияе пряко на нашата енергетика. Затова, ако се стигне дотам, страната ни ще наложи вето. Това заяви президентът Румен Радев преди извънредното заседание на Европейския съвет, което се провежда на 9 и 10 февруари в Брюксел.
"Отчитаме всички области, в които това (налагането на санкции - б.р.) може да стане, но там, където са застрашени нашите интереси, не можем да го приемем", каза Радев.
В срещата на лидерите на ЕС ще участва и президентът на Украйна Володимир Зеленски, който се очаква да проведе среща с всички европейски лидери по групи и да поиска още оръжие за Украйна.
"Служебното правителство изпълни решението на Народното събрание да се изпрати въоръжение от резервите на българската армия. Надявам се правителството да прояви разум и в бъдеще това да не се допуска. Все по-рядко чувам призиви за мир, а само за победа без някъде някой да дефинирал какво значи победа", каза държавният глава.
Той изтъкна, че България ще продължи да подкрепя Украйна и украинските бежанци у нас, но е време вече да се набележат мерки за прекратяването на конфликта и мирно решение. На заседанието на Европейския съвет Радев ще призове ЕС да използва цялата си сила и инструменти за фокусиране на дебата в посока преустановяване на военните действия.
Президентът съобщи, че ще предложи пилотен проект за охраната на българската граница с финансиране от ЕС. България полага огромни усилия, инвестираме много от нашия бюджет и за инфраструктура по границата, и за технически системи за наблюдение, това се оценява. Но нашите ресурси са недостатъчни, посочи Радев.
По неговите думи в последните месеци се полагат усилия за повече солидарност и подкрепа за всички държави на първа линия по външните граници на ЕС. Охраната на външните граници трябва да бъде не само наша грижа, а на всички държави членки, представихме ясни разчети за мерките по охраната на българската граница. Все повече лидери, в резултат на нашите дипломатически усилия, се обявяват за по-силна подкрепа за България, отбеляза Радев.
На заседанието на Европейския съвет Румен Радев ще постави извънредно и проблема с нарасналата агресия и ескалираща антибългарска кампания в Република Северна Македония, която вече води до престъпления от омраза - палежи и стрелба срещу български клубове, физическо насилие.Държавният ни глава ще поиска ЕС да наложи мониторинг, който да гарантира спазването на правата на македонските българи.
По неговите думи е било необходимо нашата страна два пъти да наложи вето, докато европейските партньори разберат, че има сериозен проблем.
„Очаквам категорична институционална реакция от властите в РСМ и незабавни действия за разкриване на извършителите, разследване и адекватно наказване. За съжаление към момента не виждам необходимата политическа воля. Налице е разминаване между амбициите на РСМ и поетите ангажименти за установяване на демократични норми в тази страна, и реалността, в която живеят македонските българи в тази страна. Отричането на съществуване на проблем с правата на македонските българи само удължава тези проблеми, води до ново насилие и атмосфера на безнаказаност, и стимулира престъпленията от омраза. Ще призова много ясно своите колеги за повече солидарност и ангажираност с правата на македонските българи. Нека със същата енергия, с която ни призоваваха тук за ускоряване на процеса на интеграция на РСМ, ЕС да наложи мониторинг и гаранции за спазване на правата на македонските българи", каза държавният глава.
Акцентите на срещата на върха са войната на Русия срещу Украйна, икономическото състояние на ЕС с фокус върху представените от ЕК нови инициативи за насърчаване на конкурентоспособността на Съюза. Важна тема на срещата ще бъдат и миграцията и гарантирането на сигурността на външните граници на ЕС.
В контекста на икономиката се очаква лидерите да приемат заключения, които поставят основите на действия, насочени към гарантиране на дългосрочна конкурентоспособност, икономическо благосъстояние и водеща роля на световната сцена за Европейския съюз. Тези действия са базирани на всеобхватен подход за укрепване на икономическата, индустриална и технологична база на Съюза и на европейския суверенитет и стратегическата автономност.
По темата миграцията лидерите ще оценят изпълнението на заключенията от юни, октомври и декември 2021 г., с цел засилване на работата в следните направления: по-ефективен контрол на външните граници на ЕС; засилени външни действия със страните на произход и транзит; засилване на сътрудничеството при връщане и реадмисия; борба с контрабандата на мигранти; напредъка по Пакта за миграцията и убежището.