Разводът между ЕС и Великобритания е неизбежен, сега или по-късно

Истината е, че британците са фундаментално скарани с логиката на европейската интеграция

21:20 | 31 януари 2019 | Редактор : Красимир Тодоров 243 19902 Снимка: AP/БТА

Има един факт, който все така подминаваме в ежедневния поток новини между Лондон и Брюксел. Факт, който дори и най-запалените привърженици на оставането на Великобритания в ЕС премълчават, защото не е особено удобен да се дискутира.

Британия

И въпреки това, събитията от последния месец илюстрират защо в Брюксел все повече набира сила едно настроение, вещаещо съвсем различен възможен изход от досега спряганите - за да просперира ЕС, по-добре е Великобритания наистина да го напусне.

Брекзит е неизбежна развръзка, сега или в едно недотам далечно бъдеще. Това е така, защото откакто е в ЕС, Великобритания продължава да поставя все по-трудно изпълними изисквания за своето членство в една зона, изградена върху разбирането за модерната, наднационална общност и принципа на взаимния компромис.

Дори сега, когато Великобритания се опитва да се отдели от тази система, тя продължава да спори за измислените от нея "червени линии" - линии, които очертават единствено дълбоката й политическа несъвместимост с идеята на ЕС. Тя ще си остане, дори и ако шансът на съдбата й утре се извърти и запази членството й.

По време на целия си престой, Великобритания се наслаждаваше на привилегирована позиция в ЕС, което бе немалък дразнител за останалите членки. Тя имаше картбланш за влияние и се възползваше с пълна сила при налагането на изгодни й клаузи, като например, тази за възможността на държавите да избират кога да се присъединят към еврото. Или пък решението й да не е част от шенгенската зона, позволяваща безпаспортното пътуване. От друга страна, Хартата за човешките права на ЕС и европейските конвенции, свързани с общите права, свободи и сигурност, до една, бяха договорени и съгласувани под ръководството на редица британски министър-председатели.

Дипломатите от ЕС справедливо се възмущават от пропагандата на Лондон, където и до днес описват ЕС като някаква мокра тоталитарна фантазия за свръхдържава. Иронията на въртеливата позиция на Великобритания бе може би най-точно хваната в думите на министър-председателя на Люксембург, Ксавиер Бетел.

"Позицията на британците никога не е била принципна. Докато бяха в ЕС, те постоянно искаха специални клаузи за тях, които да ги оставят извън общите ни правила. Сега когато излизат, постоянно искат специални клаузи, които да ги оставят в ЕС", каза той.

Тази позиция е дълбоко вкоренена в британското мислене и прави оставането на страната трудно съвместимо с бъдещата интеграция между държавите от ЕС. То забавя вземането на решения, саботира консенсуса относно общите цели и задачи и действа като постоянно натисната спирачка при бъдещото реформиране на ЕС.

Брекзит се очертава като единственият логичен изход и от историческа и политическа гледна точка. Той бе предначертан още през 1988 г., в известната реч на Маргарет Тачър в Брюж, където тя изложи британската визия за Европа като "осъзнато сътрудничество между суверенни държави".

Оттогава Великобритания и ЕС все така живеят като отчуждена съпружеска двойка, водеща все по-самостоятелни и отделни животи. И тук вината е споделена. Още по време на управлението на лейбъристите, между 1997 и 2010 г., в главата на британската политика и дипломация се промъкна убеждението, че Великобритания трябва да запази изгодите от своето формално членство, без бъде част от общото развитие на ЕС. От своя страна, ЕС отказваше да признае пред себе си, че "любовта отдавна си е отишла."

Британското отношение спрямо ирландската граница е може би най-яркият пример, че тази страна е фундаментално скарана с логиката на ЕС. Клаузата "backstop" (за временното оставане на Великобритания в митническия съюз и единния пазар на ЕС, до намирането на решение по въпроса за границата между Северна Ирландия и Република Ирландия) не представлява кроеж за оставянето на страната в ЕС. Широко разпространеното схващане на "backstop"-а в целия тукашен политически пейзаж показва колко дълбоко е станало британското недоверие към европейските институции и ангажимента им да защитават интересите на своите държави-членки, каквато се явява Република Ирландия.

Друг пример е съществуващият компромис за голямата отстъпка за британския членски внос спрямо бюджета на ЕС. Ако събитията можеха да се върнат назад във времето отпреди референдума, останалите членки едва ли биха подкрепили запазването на тази британска изгода, която продължава и до днес.

На Острова никога не са имали разбирането за членския внос в общата хазна на съюза като нещо по-различно от бизнес транзакция. Тукашната преса винаги е гърмяла, че "Великобритания храни бездънните джобове на брюкселската бюрокрация" и че парите й се инвестират в лъскави офиси. Умишлено или не, в страната никога не се е давала гласност и на другата "гледна точка" - че тези пари се инвестират в политиката за укрепването на общата сигурност, икономическата стабилност, инфраструктурата и регионалното развитие на територията на ЕС.

Е, логично е да се пресметне, че в отсъствието на постоянната британска опозиция системата по финансирането на вътрешните проекти на ЕС определено ще се улесни.

Но тук е и практическият проблем за Великобритания. Моделът на ЕС - за поделен суверенитет и легализирането на общата интеграция чрез поредица законодателни стъпки, работи единствено там, където държавите виждат по-големите и понякога трудно измерими, изгоди от своето членство в съюза. Споровете относно миграцията, Русия, надигащия се популизъм и реформите, заплашващи демокрацията в Полша и Унгария могат и да присъстват в дневния ред на Брюксел, но никога не поставят под въпрос генералното направление на "проекта ЕС".

Великобритания днес - от блестящите контури на Лондонското Сити, до изоставените миньорски райони на Уелс, е цял космос от противоречия, пред които, рано или късно, застава всяка бивша колониална сила.

Но докато държави като Франция и Германия виждат в европейската интеграция механизъм за осигуряването на тяхната стабилност и на разширяването на новата им глобална роля, неуспешният брак на Великобритания с ЕС, показва, че тя все още търси своето място в променящия се свят.

Бъдещето предстои да бъде написано, но естественото решение може би вече стои в ъгъла на стаята - развод по взаимно съгласие между ЕС и Великобритания, последван от взаимен респект и опит за запазване на приятелските отношения. В крайна сметка, фамилният живот е сложно нещо, а поддържането на приятелства - не чак толкова.

(Статията е публикувана в "Гардиън", превод БГБен)

ИЗБРАНО