За първи път няма да има обща декларация на формата Б9, а заявление на Полша, Румъния и Латвия. Причината за това е, че липсва консенсус за изход от кръвопролитната война в Украйна. Това каза държавният глава Румен Радев в Рига преди Срещата на върха на Б9.

ВИЖТЕ СНИМКИ >>>

"Тази година тази среща на върха е по-различна от всички предишни. За първи път няма да има обща декларация на всички участници и вие няма да видите моето име под тази декларация. Вместо това ще има заявление на двамата съпредседатели - това са Полша и Румъния, и на домакина Латвия. Защото няма постигнат пълен консенсус по отношение на текста на тази съвместна декларация, най-вече по отношение на различните виждания как да бъде постигнат изход от тази кръвопролитна война", каза президентът Радев.

"Това са девет страни на Източния фланг - от Севера до Юга. Така че има различни виждания до каква степен тези страни да бъдат ангажирани в подкрепата за Украйна, за военното решаване на този конфликт - забележете. Затова има различни виждания - нормално е да има различни виждания. Но аз мисля, че трябва да осъзнаваме, че всички искаме час по-скоро международното право да възтържествува. Да, всички искаме Украйна да възстанови своята териториална цялост, Русия да прекрати своята агресия. Пак казвам, че ние трябва да отчитаме реалностите. Защото реалностите са, че Украйна - сама - няма нито материалните, нито финансовите, нито човешките ресурси да постигне тази цел", заяви държавният глава на България.

Според него "има два пътя - мирни преговори или допълнителни материални финансови и военни ресурси от НАТО".

Б9, или Букурещката деветка, е регионалният формат за консултации и диалог по въпроси на сигурността. Във формата участват страните членки на НАТО България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша. Сега в Рига са поканени и Финландия и Швеция, които са представени съответно от президента Александър Стуб и министър-председателя Улф Кристершон.

В Рига отсъстват президентите на две държави от формата Б9, който всъщност обединява страните от Източния фланг на НАТО - на Унгария, Тамаш Шуйок, и на Словакия, където Петер Пелегрини трябва да приеме поста от Зузана Чапутова. Тези две държави са представени от посланиците си в Латвия.

Снимка: БТА

"България беше през цялото време активен участник в подготвителния процес и координацията на различните позиции. Така например първоначалното предложение на варианта за съвместно изявление, който включваше задължаване на всяка една страна от Б9 за предоставяне на военна помощ, бе променен по мое изрично настояване и в резултат бе приета позицията всяка страна да решава сама, по своя собствена преценка и според своите собствени възможности дали и как да помага на Украйна - дали с военна, с финансова или с хуманитарна помощ. И считам това за голям успех в подкрепа на здравия разум и важна крачка в посока на преместване на фокуса - от търсене решение на тази война на бойното поле, което е свързано с много жертви, много разрушения, безконтролна ескалация и растящ риск за глобалния мир към търсене на решение чрез преговори съобразно устава на ООН", добави Радев.

Снимка: БТА

"Затова и подкрепяме в това съвместно изявление подготовката за срещата на върха в Швейцария, макар да знаем, че тя ще бъде наистина трудна, с ограничени очаквания. Защото за едни пълноценни преговори за мир трябва да ги има и двете страни", отбеляза президентът, като визираше насрочената за 15 и 16 юни в Швейцария мирна конференция за Украйна.

"Този форум на Б9 се провежда на фона на продължаващата кръвопролитна война, най-вече на подготовката на срещата на върха във Вашингтон през юли. Отново ще подчертая на тази среща твърдата решимост на страната ни да развива собствен отбранителен капацитет и да допринася за укрепването на отбранителния и възпиращ потенциал на Източния фланг на НАТО", каза още Румен Радев.

Държавният глава подчерта страната ни тази година вече достига два процента от брутния вътрешен продукт за разходи за отбрана.

Президентът на Република България Румен Радев е на посещение в латвийската столица Рига за участие в срещата на върха на държавите от формата Б9

Снимка: БТА

"Най-сетне парламентът прие изготвената отдавна програма, амбициозна, за модернизация на въоръжените сили и аз очаквам и българската отбранителна индустрия да намери по-широко място в тази програма за модернизация. Също така като президент лично ще настоявам да се създават по-обширни системи, с които да се включат въоръжените сили в единното информационно пространство. Само с общи усилия ние можем да устоим на всякакви предизвикателства и да гарантираме нашата обща сигурност", посочи президентът Радев.

Преди сесията представителите участваха в обща снимка

Снимка: БТА

Радев отказа да коментира темата за вота 2 в 1 и не поясни кога ще започне консултациите с партиите.

gенералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг

Снимка: БТА

На срещата на върха във формат Б9 в Рига участва и генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг. Двете сесии на форума, които са закрити за представителите на медиите, са в Церемониалната зала на замъка в Рига, на брега на река Даугава - официална резиденция на президента на Латвия. По традиция на неформалната среща на върха в този формат деветте страни координират позициите си по дневния ред на НАТО преди срещата на високо равнище на алианса, която тази година е насрочена за месец юли във Вашингтон. Сред темите на разговор ще бъдат инвестициите в сферата на отбраната, както и сътрудничеството с Украйна - тема, върху която Столтенберг акцентира в изявленията си през последните дни. "Работим върху това как НАТО може да създаде по-добра рамка в подкрепа на Украйна, така че да играем по-голяма роля в координирането и предоставянето на помощ и обучение в областта на сигурността за Украйна", заяви Столтенберг.

На снимката (от ляво надясно, на преден план): президентът на Република Латвия Едгарс Ринкевич, президентът на Република Полша Анджей Дуда, президентът на Република България Румен Радев

Снимка: БТА

Регионалният формат за консултации и диалог по въпроси на сигурността е създаден през 2015 година по инициатива на президентите на Румъния - Клаус Йоханис - и на Полша - Анджей Дуда - в отговор на предизвикателствата пред сигурността в региона след анексирането на Крим от Русия.

Преди сесията представителите участваха в обща снимка

Снимка: БТА