Проект: Ако управител или подуправител на БНБ стане служебен премиер, трябва да напусне банката
Назначаването на някого от двамата за министър-председател излага на риск независимото упражняване на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията, възложени на централната банка, се казва в мотивите
В Портала за обществени консултации е публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за Българската народна (ЗБНБ) банка, според който ако управителят или подуправител на БНБ е изразил изрично съгласие да бъде назначен за служебен министър-председател, ще трябва да подаде оставка.
Още по темата
Член 99, ал. 5 от Конституцията допуска такава възможност. А съгласно приетите през април тази година промени в ЗБНБ, назначеният за служебен министър-председател управител или подуправител на централната банка може да прекъсва пълномощията си за периода, в който е назначен, като след освобождаването му да продължи мандата, за който е избран.
В публикувания за обществено обсъждане проект се казва, че "в случай на назначаване на управителя или подуправител за служебен министър... изборът на нов управител, съответно подуправител, се произвежда не по-късно от един месец от прекратяване на правомощията.... До произвеждане на избора, правомощията на управител се упражняват от определен от него заместник измежду подуправителите...".
Проектопромените в закона уреждат правото на управителя или подуправител на БНБ да откаже да бъде назначен за служебен министър-председател.
В мотивите към законопроекта се отбелязва, че евентуалното назначаване на управителя или на подуправителя на БНБ за служебен министър-председател "излага на риск независимото упражняване на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията, възложени на централната банка". Според европейските институции този риск би бил достатъчно смекчен само с изискването управителят или подуправителят да подадат оставка при назначаването им за служебен министър-председател.
Рискът управителят или подуправител да заеме длъжност като служебен министър-председател, несъвместима с позицията му в централната банка съгласно чл. 130 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), не може да бъде преодолян само чрез изискване за прекъсване на мандата, както бе предвидено в измененията на действащия Закон за Българската народна банка - от април 2024 г.
Депутатите тогава приеха, че когато управителят на БНБ е назначен за служебен премиер, същият определя свой заместник измежду подуправителите, който да изпълнява неговите правомощия след възлагане. При назначаване на подуправител за служебен министър-председател по негово предложение, Управителният съвет определя негов заместник, който изпълнява правомощията му при негово отсъствие. Управителят и подуправителите не могат да извършват друга дейност, освен преподавателска или като членове на органите на дружества, в които БНБ има участие, или на международни организации във връзка с дейността ѝ, освен ако са назначени за служебен министър-председател.
В мотивите към предложения сега проект се изтъква, че заложените промени в новия Закон за Българската народна банка, който влиза в сила от датата на приемане на еврото в България, предвиждат, че в случай че управителят, съответно подуправител на БНБ, е съгласен да бъде назначен за служебен министър-председател, същият подава оставка от заеманата от него позиция в централната банка.
Законопроектът за изменение и допълнение на ЗБНБ е съгласуван с Европейската комисия и Европейската централна банка, които са изразили своите положителни становища по него, се казва в заключение.
От приложените документи към проекта става ясно, че той е предложен от Министерството на финансите (с лице за контакт директорът на Дирекция европейски въпроси и политики" Ренета Михайлова). Проектът не е включен в законодателната (оперативна) програма на Министерския съвет.
В становището си по проекта Министерският съвет отбелязва, че предложенията за промени в новия ЗБНБ се правят в рамките на по-малко от година след последните сходни изменения в Конституцията и след приемането на новия ЗБНБ. Оттам обръщат внимание, че "подобен подход не допринася за качеството на нормотворческия процес и не създава необходимите предпоставки за устойчивост на уредбата".