Парламентът прие рамката на бюджета на НЗОК за 2019 година. "За" гласуваха 91 народни представители, 51 бяха "против", а 12 се въздържаха.

Депутатите отхвърлиха предложената от БСП рамка за бюджета на НЗОК. В нея се предвиждаха допълнителни приходи от 140 млн. лв.

Решено бе Фондът за лекуване на деца в чужбина да бъде прехвърлен към НЗОК и лимитите за доболничната помощ да останат.

Парламентът реши Изпълнителна агенция "Медицински надзор" да извършва проверка за съответствието на дейността на лечебното заведение с изискванията на Закона за лечебните заведения и със здравните изисквания. Лечебните заведения трябва да приведат дейността си в съответствие с новите медицински стандарти по Закона за лечебните заведения в срок до 6 месеца от влизането им в сила, но не по-късно от 31 декември 2019 г.

При установяване на несъответствия с изискванията изпълнителният директор на ИА "Медицински надзор" определя срока за отстраняването им. Когато в определения срок те не са отстранени, той има право да отказва да пререгистрира лечебното заведение и да отправи мотивирано предложение до министъра на здравеопазването за отнемане на разрешението за осъществяване на лечебна дейност.

490 млн. лева повече отпуска държавата в бюджета за 2019 година, в сравнение с 2018 година. За следващата година приходите в бюджета ще бъдат в размер на почти 4,3 млрд. лева. Ръстът в приходите е с 418,4 млн. лв. спрямо 2018 година. Здравноосигурителните приходи ще бъдат над 4,2 млрд. лева, в които влизат трансфери за здравно осигуряване и здравноосигурителни вноски.

През следващата година Министерството на здравеопазването ще изплати 43 хил. лева на НЗОК за разходи.

Разходите в бюджета на Касата са в размер на над 4,3 млрд. лева. Те са с над 489 млн. лева повече в сравнение с 2018 година. Разходите за персонал са в размер на над 41 млн. лева, за административни дейности- над 12 млн. лева, за здравноосигурителни плащания- малко над 4,1 млрд. лева.

Парламентът реши размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за 2019 година да бъде 8%, предаде репортер на Агенция "Фокус". Размерът на вноската ще бъде същият, както през 2018 година.

В бюджета на НЗОК 2,5 млрд. лева отпуска държавата за медицински дейности (за първична извънболнична медицинска помощ - 225 млн. лева; за специализирана извънболнична медицинска помощ - малко над 250 млн. лева; за медико-диагностична дейност - 90 млн. лева; за болнична медицинска помощ - 2 млрд. лева). 167 млн. лева са средствата за дентални дейности, а 1,2 млрд. лева за лекарства и медицински изделия. Около 2 млн. хоспитализации по клинични пътеки и 1,5 млн. клинични и амбулаторни процедури ще се финансират със средствата за болнична медицинска помощ.

6,5 млн. дентални дейности ще се финансират през 2019 година, което е с 50 хил. повече спрямо тази година. Около 1,5 млн. здравноосигурени лица ще получават лекарства, заплащани напълно или частично от НЗОК за домашно лечение. Ще се заплащат лекарствени продукти на над 33 хил. здравноосигурени лица за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ.

Очакваният брой пациенти за 2019 г. за извънболнична диагностика и лечение с медицински изделия е над 100 хил., а за болнично лечение- 40 хил.

Основен спор по рамката на този бюджет предизвикаха парите за лечението на неосигурените. Според ГЕРБ нито един български гражданин, независимо от здравния си статус, няма да остане без спешна помощ. От БСП предложиха създаване на фонд за здравно неосигурените, но предложението не бе прието.

"Искаме да бъдат изсветлени разходите за здравно неосигурените пациенти". Това заяви народният представител от ПГ на "БСП за България" проф. Георги Михайлов. По думите му това ще помогне и на НЗОК, на НС и на Министерство на здравеопазването да определят политiка за изсветляване на доходите изобщо, за да се намалят тези разходи, които са сериозни - броят на здравноосигурените е 700 000. Той подчерта, че левицата предлага и изсветляване на участието на държавата в заплащането на здравното осигуряване на най-уязвимите групи, деца и пенсионери. "Ние много държим за цялата минала календарна година тези разходи да бъдат много точно определени по групи, за да може да се следи от държавата- какви са разходите, в рамките на годината, които тя да уреди", обясни социалистът и подчерта, че това предложение е подкрепено и от Лекарския съюз.

Михайлов подчерта, че има и редица спорни предложения - болници, които са сключили договор след 1 януари, същата календарна година, няма да получат договор с НЗОК, НС да решава за разкриване на болници, а МС- за разкриване на дейности. По този начин административно се спира развитието на болниците. По думите със закона за НЗОК, който е временен, се внасят промени в 14 други закона, което противоречи на законодателния процес в България.

За първи път бюджетът на НЗОК е с отрицателно салдо, защото за надсъбраните средства, които досега са били в бюджета и не са използвани, се дава възможност да бъдат ползвани за здравноосигурителни плащания. Това каза депутатът от ПГ на ГЕРБ и председател на здравна комисия д-р Даниела Дариткова. "Това потвърждава тезата, че НЗОК има една бюджетна сметка, отделена от бюджета на държавата, и тези средства се използват само за здравноосигурителни плащания", обясни тя.

"Съобразили сме с искането на БЛС и сме направили предложение, което да гарантира, че средствата, разпределени в отделните параметри на бюджета, ще могат да се разпределят с решение на Надзора на Касата само чрез съгласуване с съсловните организации", заяви д-р Дариткова.

Законът за бюджета е абсолютно неправомерен. В него се променят над 16 закона. Това каза депутатът от БСП Георги Михайлов. "Това по никакъв начин не издържа на правните норми на България", обяви той. "И Наполеон да слушаше този закон, нямаше да може да се ориентира", коментира Георги Михайлов.

"Законът е усложнен от управляващите. В него се променят закони, които нямат нищо общо с НЗОК", посочи депутатът и уточни, че в Закона за бюджета са предложени безумия. 

"Против сме лимитите при изпълнение на медицинска дейност в извънболничната помощ", заяви доц. Георги Йорданов. Той подчерта, че депутатите трябва ясно да кажат- дали приемат лимитирането на дейността, когато те се нуждаят от медицинска помощ и отидат в извънболничната помощ. "Няма нормален човек, който да се съгласи да има лимит на това, което прави лекарят, когато нуждаещият се пациент отиде пру него и има нужда от лечение", каза още той.

Йорданов подчерта, че съставилите на бюджета са записали 2 млн. хоспитализации, но по данни на лекарите- те са над 3 млн. "Обемът, който предстои да бъде разпределен по изпълнители на болнична помощ ще бъде с 1/3 по-малък от този- в бюджета за 2018г. Ако законът бъде приет така, ще намалеят сегашните лимити, което ще предизвика сериозна вълна на недоволство както у лекарите, така и у пациентите", подчерта Йорданов.

"Няма данни- колко средства се превеждат от държавата за здравно неосигурените, които са минали на лечение тази година. Това е публичен ресурс и той трябва да бъде ясен", допълни народният представител Илиян Тимчев. Той предложи да бъде създаден фонд за здравно неосигурените и да минава през Касата, за да се изсветли. "С бюджета управляващите казват, че запазват статуквото. В програмата им се казва, че ще насочат усилия към извънболнична помощ и профилактика. Отново само се увеличават средствата за лекарства, а достъпността и качеството на медицинската помощ не се случва", каза още Тимчев.

"Досега, всички години назад от създаването на Касата, e имало повече приходи при изпълнение, но те винаги са оставали в централния бюджет. Не съм съгласна Надзорният съвет да решава съдбата на тези средства, тъй като НС е органът, който трябва да направи актуализация на бюджета на НЗОК и по нейно искане, ако има необходимост, да се насочат по дейности", допълни народният представител Валентина Найденова.

Парламентът реши неусвоените средства до 30 септември 2019 година за здравноосигурителните плащания за медицински и за дентални дейности да може да се използват за плащания само за медицински и дентални дейности.

Условията и редът, по който ще се използват средствата, ще се определят съвместно от Надзора на Касата и управителния съвет на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. Първоначалното предложение беше средствата да се разпределят само от Надзора на Касата.

От БЛС възразиха и между двете четения текстът беше променен. Преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи може да се ползва като източник за допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и предоставени трансфери по бюджета на НЗОК, по решение на Надзорния съвет на Касата. Надзорният съвет на НЗОК ще утвърждава за всяка РЗОК годишната стойност на разходите за здравноосигурителни плащания по месеци.

Народните представители решиха лечебните заведения, които от 1 януари 2019 година, са регистрирани за първи път или са получили за първи път разрешение за дейност по реда на Закона за лечебните заведения, да не могат да сключват договори с НЗОК за оказване на болнична помощ. Парламентът реши лечебните заведения, сключили договор по реда на Наредбата за медицински дейности за 2018 година, да не може през 2019 година да сключват договори или допълнителни споразумения с НЗОК за нови клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури. Освен ако те не са изпълнявани на територията на РЗОК.

През 2019 година НЗОК може да проведе процедури извън нормативно определените срокове за определяне на стойността, до която да заплаща за групи медицински изделия и високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба.

 Депутатите решиха и Фондът за лечение на деца в чужбина да бъде прехвърлен в НЗОК.

НЗОК има много по-голям опит относно трансплантациите, отколкото Фондът за лечение на деца в чужбина и не е проблем, че той ще бъде закрит. Това каза министърът на здравеопазването Кирил Ананиев от трибуната на Народното събрание.

"Искам да уверя, че с това не се отменят съществуващи права на нашите деца като пациенти за лечение в чужбина. Беше казано, че ние преследваме преструктурирането с цел уеднаквяване процедурите по финансирането и структурирането на тази дейност чрез осигуряване на една контактна точка - НЗОК, която ще издава единствено формуляр S2. Много важен въпрос е, че предтрансплатанционната и следтрансплантационната дейност се финансира от НЗОК. Тоест, ние изваждаме един елемент. А по-тежките моменти са може би след трансплантациите, когато трябва да се грижим за тези деца", заяви Ананиев.

Здравният министър посочи, че НЗОК има много по-голям капацитет в тази област. "За миналата година те са направи разходи за трансплантации и на малки, и на големи за 80 млн. лв., докато Фондът за лечение на деца в чужбина - само 12 млн. лв. Кой има по-голям опит от двете институции?", попита той.

Ананиев коментира и че по този начин ще има много по-голяма прозрачност. "Защото НЗОК взима решенията по определени медицински показатели. Тя спазва европейски директиви и правила, които се прилагат в цяла Европа за лечение на чужди граждани. Така че няма нито едно оплакване от тези трансплантации, които е финансирала НЗОК. Фондът за лечение на деца не прави политика, политиката се прави от медицинските специалисти -така че решението отново ще се взима от тях. Парите ще се взимат от бюджета на Министерството на здравеопазването към НЗОК, което гарантира, че тези пари няма да отидат за нищо друго освен за трансплантации на българските деца", заяви министърът.

По думите на Ананиев в НЗОК ще се създаде специален отдел в дирекцията за европейски въпроси. "И използваме капацитета, който в момента го има във Фонда за лечение на деца", заяви той.

Фондът се закрива, не се преструктурира, не се слива. Не знаем по какви правила ще се изгради отделът в НЗОК. Не знаем ще има ли необходимата медицинска експертиза. Това каза депутатът от ПГ на БСП д-р Валентина Найденова. "Това е тревогата ни. Не може с лека ръка изведнъж да вземем решението за Фонда", заяви тя. "Нямаме сигурност, защото прозрачността е под въпрос", каза още депутатът от БСП.