За два дни от една страна правителството в оставка, от друга ПГ на ПП-ДБ намериха поводи да сезират Конституционния съд (КС) във връзка с решения на Народното събрание.

В сряда правителството "Денков" все решение да се обърне към КС за установяване на противоконституционност на решение на Народното събрание за Фонд "Сигурност на електроенергийната система".

Днес пък ПП-ДБ обявиха, че сезират КС заради взетото на среднощно заседание на парламента решение министърът на финансите да преустанови публичните разходи, освен онези, без които не може - за заплати, пенсии и др.п.

За финансовата стабилност

В сряда парламентът включи в дневния си ред и гласува проект на решение за гарантиране на финансовата стабилност и фискалната ликвидност на Република България. Вносители на проекторешението бяха председателят на комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев от ДПС и Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС.   

Решението предвижда министърът на финансите незабавно да преустанови разходите по консолидираната финансова програма (КФП) с изключение на разходите за пенсии, трудови възнаграждения, неотложни социални плащания и падежиращи плащания по държавния дълг - до назначаването на служебно правителство. Решението също така задължава финансовия министър до 9 април 2024 г. да предостави на Народното събрание пълен отчет за разполагаемата ликвидност и планираните разходи по дати за периода до 10 април 2024 г., включително, да задели неснижаем остатък по единната сметка в размер, достатъчен за обезпечаването на плащанията за пенсии за април 2024 г. (вероятно и заради великденски добавки от 75 лева за по-бедните пенсионер).

Народното събрание няма право да се намесва в изпълнението на правомощията на другите власти, каза на пресконференция депутатът от ПП-ДБ Васил Пандов и подчерта, че ще сезират Конституционния съд за гласуваното снощи решение, след като бъде обнародвано в "Държавен вестник". По думите му това, което виждаме последните седмици, е "едно конституционно влакче на ужасите", цитира го БТА.

Погазването на конституционния ред и правовата държава очевидно са цена, която ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" са готови да платят в името на предизборния популизъм, каза още Пандов.

Мартин Димитров (ПП-ДБ) пък твърди, че през последните седмици има много опасни популистки предложения от ГЕРБ за над 4 млрд. лв. Няма ги предвидени в бюджета, биха взривили дефицита и ни отдалечават от еврозоната, заяви той. За 17 години България не стана член на еврозоната. Те са готови да съсипят държавата , за да ударят министри, които не харесват. Това повeдение е абсолютно недопустимо, каза още Димитров. Оставяме България в отлично финансово състояние. В края на март има 400 млн. бюджетен излишък, има 13 млрд. лв. Фискален резерв, каза Мартин Димитров.

Справка за (пре)изпълнението към края на първото тримесечие даде преди дни Министерството на финансите. В последния си месечен икономически обзор МФ отбеляза увеличение на касовите постъпления със 7.6% през януари на годишна база, което се дължи на по-високите с почти 12% данъчни приходи (Най-значителен принос в постъпленията в края на януари имаха приходите от косвени данъци, които нараснаха с 22.3%, главно поради голямото увеличение на внесените "тютюневи" акцизи - 78.6%.)

Консолидираната фискална програма (консолидираният бюджет), която парламентът "затапи", съдържа публичните разходи, като освен републиканския бюджет, в нея влизат още бюджетите на съдебната власт, общините, на ДОО, НЗОК, ВУЗ, БАН, БНР, БНТ, както и приходите и разходите по извънбюджетните сметки и фондове към министерства и ведомства, както и европейските средства.

Енергийната сигурност

На последното си заседание правителството одобри искане за установяване на противоконституционност на "Решението на Народното събрание за предприемане на действия във връзка с наличие на ликвидни проблеми и невъзможност Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) да изпълнява законовите си задължения", прието на 21 март 2024 г.

С решението на Народното събрание на министъра на финансите бе възложено да предприеме необходимите действия за покриване на оперативния дефицит от 1 млрд. лв. във Фонда в срок до 31 март 2024 г. В мотивите към доклада на вносителя (Жечо Станков (ГЕРБ-СДС)) бе записано, че с писмо от 28 февруари т.г., председателят на ФСЕС информира министъра на финансите за наличие на ликвидни проблеми и невъзможност да изпълнява вменените му задължения съгласно Закона за енергетиката. Това води до затруднения при разплащанията между участниците в енергийния отрасъл и е предпоставка за верижна неплатежоспособност при енергийните дружества.

Предвидено е ФСЕС да използва получените средства за покриване на разходите според законодателната уредба на Фонда (чл. 36б, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за енергетиката) за ценовия период 1 юли 2023 г. - 30 юни 2024 г., съгласно решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Правителството обаче смята, че решението е прието в противоречие с четири члена от Конституцията (чл. 4, ал. 1, чл. 8, чл. 84, т. 2, чл. 87, ал. 2, чл. 105, ал. 1 и чл. 106) - най-общо за разпределението на отговорностите на различните власти.

Седмица по-късно, на 29 март, Народното събрание взе и друго решение, с което възложи на министъра на енергетиката да не разпределя дивидент от печалбата на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) ЕАД за финансовата 2023 г. в размер на 425 млн. лв. 

Тогава финасовият министър в оставка Асен Василев изтъкна в парламентарната зала, че за никаква декапитализация на енергетиката не може да се говори повод. Той отбеляза, че БЕХ има по сметките си над два милиарда лева, "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" - над 1,5 млрд. лв. и обясни, че през последните няколко години държавата е започнала да си прибира дивидента от енергетиката, вместо да го остави да бъде краден. Този дивидент не отива в джоба на финансовия министър, а отива в пенсиите, които са три пъти увеличени, над един млрд. лв. за здравната каса, за заплати на учители, лекари и още, уточни Василев.

Във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) към момента има над 400 млн. лв., за да бъдат подкрепени уязвимите потребители от 1 юли, ние намерихме вариант как фондът да получи и допълнителни приходи от заложените в бюджета, каза в края на минлаия месец министърът в оставка. По думите му дупката във ФСЕС се дължи на това, че не са си направили правилно прогнозата за цените на квотата и електроенергията.

Преди дни, на 1 април, от МФ отбелязаха, че в края на март ФСЕС е изплатил в пълен размер всички задължения към производители на електрическа енергия в изпълнение на  Закона за енергетиката.