Петко Симеонов: Театралната революция и защо танковете да дойдат, а не милицията да се намеси

Бях заплашван от Петър Младенов, твърди един от съучредителите на СДС

Снимка: Иван Григоров, Dir.bg

Петко Симеонов: Театралната революция и защо танковете да дойдат, а не милицията да се намеси

Бях заплашван от Петър Младенов, твърди един от съучредителите на СДС

15:20 | 14 декември 2019 | Редактор : Калина Петрова 178 11153 Снимка: Иван Григоров, Dir.bg

Точно преди 30 години - на 14 декември 1989 г., в София се провежда исторически протест, запомнен завинаги със спорната реплика "По-добре танковете да дойдат". Множеството обкръжава парламента и иска незабавно премахване на член 1 от Конституцията за ръководната роля на БКП. Едва след насрочването на първите свободни парламентарни избори след идването на демокрацията, провели се на 10 юни 1990 г., Евгений Михайлов, който езаснел култовата реплика, изречена от Петър Младенов, предлага записът да бъде излъчен в предизборната кампания на СДС. Твърди, че тогава никой от лидерите на синята партия не е пожелал това. По-късно Петко Симеонов, член на ръководството на СДС, разказва, че е бил извикан от Петър Младенов, който го е заплашил, че ако пуснат записа, ще оповести кои от сините са сътрудници на Държавна сигурност. В интервю за Dir.bg Петко Симеонов си спомня за паметните събития и тълкува случилото се от разстояние на времето.

ПоДИР 30 години...

- Г-н Симеонов, изминаха 30 години от датата 14. 12. 1989 г. известна с един голям протест, тръгнал от Независимо студентско дружество и приключил със спорната реплика "Най-добре е танковете да дойдат", фраза произнесена от ген. секретар на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов. Г-н Симеонов, какво се случи на тази дата през погледа Ви след 30 години?

- На митинга на 10 декември беше приета резолюция за махането на член първи от Конституцията. Резолюцията трябваше да бъде внесена в Народното събрание на 14 декември в 17 часа от Желев, Тренчев и Събев. Приканихме гражданите да присъстват на нейното връчването като участват в организираната Жива верига.

Тъй че, "митингът" на 14 декември 1989 г около сградата на Народното събрание, не беше "митинг", а Жива верига. Студентите имаха митинг от 15 часа, а Живата верига беше от 17 часа. Студентите се присъединиха към Веригата. Това беше предварително договорено.

Говоря за важни детайли. От началото на декември успоредно вървяха три дискусии между неформалните и старите партии - учредителните документи на СДС, митинга на 10 декември и Живата верига на 14. Учредяването на СДС (документи, структура, ръководство) се обсъждаше в квартира на Георги Спасов (срещу пазара в Ситняково), аудитория на Историческия факултет в СУ, а учредяването стана на 7 декември в Института по социология на Московска 13А.

Митингът на 10 декември се подготвяше в жилището на Стефан Гайтанджиев на ул. "Фритьоф Нансен". Целта беше - отбелязване на 41-годишнината от подписването на Всеобщата декларация за правата на човека. Уточниха се (не по този ред) - списъка на организациите допуснати до участие с оратори и помощни дейности в митинга като митингът беше на СДС; часа и мястото на митинга; формите на разгласа; темите на речите; списъка на ораторите; реда на изказванията; водещият на митинга; списъка на присъстващите на трибуната; отговорника за охраната и реда; уточниха се отличителните знаци на нашата охрана - синя лента на дясната ръка (по-късно от там дойде синьото знаме на СДС); лицето отговорно за връзка с общината и милицията; обсъди се и се прие резолюцията; определи се кой да я чете.

Живата верига се обсъждаше в дома на проф. Божидар Абрашев на бул. "Левски". Там се дискутираше и се прие - местата (четири), от където ще се събират гражданите, за да участват в Живата верига; маршрутите на четирите лъча; техните отговорници и помощници; час на пристигане; кръгове на Живата верига и точно от къде и как минават; отговорник за връзка с общината и милицията; охрана... Реално се получи - викащо и скандиращо множество около сградата на Парламента. Роди се лозунга "Долу БКП", който се скандираше с подскачане. Беше студено.

Говоря като човек, който не само е присъствал на всички тези места.

Снимка: Иван Григоров, Dir.bg

- Грешка ли беше призивът Ви с д-р Желев хората да се разотидат?

- СДС беше на една седмица. Нямахме структури, нямахме никакви организационни механизми за взаимодействие. Нямахме обсъждани идеи и цели. При тази ситуация призивите да се нахлува в сградата на Народното събрание бяха провокативни и глупави.

Предполагам, че призивите са тръгнали от подставени лица.

Тогава действах инстинктивно. Стоях на площада, разубеждавах, спорех, виках "това е провокация". Докато не се разотидоха хората, бях там.

На ул. "Московска" имаше редица автобуси с барети, в съседни сгради (това съм научил години по-късно) е имало отрядници от софийските райони. Били са готови за действие при размирици. Репликата на Младенов "По-добре танковете да дойдат", която научих минути след като беше произнесена, е многозначна. Защо танковете да дойдат казва той, а не "милицията да се намеси"? Много сериозен въпрос.

Като имам предвид и други неща, които ще излязат наяве при разсекретяване на документи, смятам, че за смяна на режима в Румъния и България е имало единен сценарии, съгласуван между СССР и САЩ. Дисидентството и в двете страни беше слаботелесно. Не са могли да разчитат на него. Трябвало е да се разиграе "театрална революция" с размирици, жертви и накрая поемане на властта по телевизията от някакъв "комитет за национално спасение". Седмица по-късно това се случи в Румъния. Стотици убити и дойде накрая "националното спасение".

В онези дни, пък и сега се случва, чувам реплики за "кръв". През 1991, когато ни "отлюспиха", имах голям спор с възрастен дънгълак в Русе. Беше с гола глава. Разчу се, че после станал областен управител, но дали е вярно, не зная. Та той ми викаше - "без кръв няма да стане". Запитах го - ако почне да се лее кръв, да не би да знаеш чия кръв ще изтича?...

Снимка: Иван Григоров, Dir.bg

-Заплашван ли сте бил от Петър Младенов, че ако излъчите записа в предизборната кампания през 1990 година, ще оповести кои от сините са от ДС и как реагирахте тогава?

- Да. Два пъти ме заплаши.

Само на Желев имах пълно доверие, но той беше така ангажиран с предизборните обиколки из страната, че не исках допълнително да го притеснявам. Консултирах се с чужди експерти. Казаха ми: Съгласи се. Не го излъчвайте. Важно е, че знаете от какво се страхува.

- Какво според Вас каза точно Петър Младенов тогава?
-Думите в преразказ бяха: Били сте имали някакъв запис срещу мен. Ако го излъчите, аз ще публикувам досиетата на агентите от ДС. При мен са.

- След 30 години бих Ви попитала така ли си представяхте демокрацията?
- И да, и не. Знаел съм, че ще има социално разслоение, но не съм допускал, че ножицата ще бъде такава и "дъното" толкова ниско. Знаел съм, че след нас идат други хора, но не съм допускал, че ще бъдат толкова безотговорни, а често и рядко глупави. Допускал съм, че свободите ще станат пазарен продукт, но не и мащаба на пазарните зависимости. У нас бедния човек не е свободен! При всяко свое действие той се сблъсква или с бюрокрацията, общо казано, или с богатите.

- Правите ли някакви изводи?
- Демокрацията никога не е окончателна и борбата за нея никога не е безкомпромисна. Всяко утро започваш битка за нея, но вечерта трябва да си жив и здрав.

Всекидневното изпитание е да не се прекрачва червената черта на компромиса.

ИЗБРАНО