Любомир Кючуков пред Dir.bg: Америка на Тръмп е конфронтирана както никога досега

"Заплахата от стартиране на процедура от импийчмънт ще продължи да виси във въздуха", коментира международният експерт

Любомир Кючуков пред Dir.bg: Америка на Тръмп е конфронтирана както никога досега

15:38 | 7 ноември 2018 | Редактор : Калина Петрова 69 6493

Резултатите от изборите в САЩ препотвърдиха до голяма степен статуквото към момента. От друга страна те сложиха край на еднопартийната доминация и в двете камари на Конгреса, заяви в интервю за Dir.bg директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков. Според него, няма основание Тръмп да промени основните насоки на външната си политика. Там се очакват нови трусове.

Тръмп

- Г-н Кючуков, след проведените междинни избори в САЩ републиканците, които досега имаха мнозинство в Сената, го запазват, дори го разширяват. Демократите пък взимат контрола върху Камарата на представителите. Може ли да кажем, че изборите са приключили с реми?

- Искам да внеса най-напред едно уточнение. Преводът междинни или предварителни не е съвсем точен. Това са пълномащабни избори за целия състав на Камарата на представителите, която е от 435 места, както и за 1/3 от местата в Сената (което е 33 места плюс 2 свободни). Изборите са междинни за президента, защото са по средата на мандата му. Прогнозите бяха достатъчно еднозначни в последните дни и те се потвърдиха. По традиция президентската партия винаги губи в изборите по средата на първия президентски мандат, но републиканците запазиха Сената. Демократите печелят Камарата на представителите. Това се случва след 8 години републиканска доминация, обръщайки сегашното съотношение. Трето ниво, което също си струва да се спомене, е, че републиканците печелят, поне на база сегашните резултати, повечето губернаторски места. Сега и двете партии ще акцентират върху победите си.

Изводите - първо, това е не просто разделено, но и дълбоко конфронтирано общество, каквото американската история не помни отдавна. Второ, това е не просто политическата конфронтация на елитите, но ситуация, която спокойно може да се вмести в определението "политическа война". Трябва да отбележим също така високата мобилизация на обществото - много висок процент гласували. А в съдържателен план има две нееднозначни тенденции - първо, радикализация на посланията и на риториката и второ, запазване на дебата в полето на реалните проблеми, като за Демократическата партия приоритет беше здравеопазването през призмата на съхраняването на "Обамакеър", а за републиканците водещи бяха миграцията, растежът и работните места, нещо с което Тръмп обича да се хвали. И друга важна особеност на тези избори - на практика всички смятаха, че те са референдум за Тръмп - "За" и "Против" политиката на сегашния президент.

- Дават ли повод изборите за оптимизъм на демократите? Има ли някаква изненада на тези избори? Издържа ли Тръмп референдума?

- На практика резултатите препотвърдиха до голяма степен статуквото към момента. От друга страна те сложиха край на еднопартийната републиканска доминация в двете камари на Конгреса. Сега очевидно ще имаме своеобразно двупартийно управление от гледна точка на Законодателния орган, след овладяването от демократите в Камарата на представителите. И това очевидно ще води първо, до атаки срещу президента и второ, до налагане на друг дневен ред там. Заплахата от стартиране на процедура от импийчмънт ще продължи да виси във въздуха. Докато от друга страна потвърждаването на мнозинството на републиканците в Сената се очаква да доведе до затягане на контрола върху правосъдната система, включително и основните назначения, доколкото това е в правомощията на горната камара на Конгреса. Т.е. тук пък Тръмп получава допълнителни преимущества. На практика тези избори бяха един важен момент от кампанията за преизбиране на Тръмп в следващите две години, която е в пълен ход.

- Как ще се отразят изборите във външнополитически план? Тръмп води политика на икономически национализъм, ще се задълбочи ли тя?

- Няма основание да се очаква, че Тръмп ще промени основните насоки на външната си политика. Като цяло, тя е съсредоточена в няколко насоки. Първо този национализъм, за който Вие говорите, не е в сферата единствено на икономиката. Второ това е до голяма степен самоизолирането на САЩ от останалия свят, включително не на последно място и от Европа, дори и в рамките на НАТО, където вече се появяват доста сериозни разминавания в позициите. Третото ниво, това е отказът на САЩ от многостранната дипломация, т.нар. мултилатерализма - и от много от постигнатите многостранни, а напоследък и двустранни договорености. Тук може да се споменат веднага излизането от Съвета по правата на човека на ООН, замразяване членството в ЮНЕСКО, проблемите с Международния наказателен съд, излизането от Парижкото споразумение за климата, от Тихоокеанското икономическо сътрудничество, от Споразумението за ядрената програма на Иран. Всичко това, като към него може да се добави и обявеното намерение за излизане от Договора с Русия за ликвидиране на ядрените оръжия с малък и среден обсег, създава впечатление за определена ерозия и атака към международните институции и право. Това е подход, който може да се предполага, че ще продължи. От друга страна в редица случаи възниква въпросът дали външната политика на Тръмп е външната политика на САЩ. Защото не един и два пъти на него му се е налагало впоследствие да коригира своята позиция, като особено видно това е по отношение на връзките с Русия.

- Как виждате отношенията САЩ-Европа, ще продължи ли изолацията на тази плоскост?

- Това, което САЩ правят на практика при сегашната американска администрация, е да търсят коригиране на досегашните международни отношения, включително и в сферата на икономиката, излизайки от многостранните споразумения и търсейки двустранни споразумения, където естествено САЩ са в значително по-добра позиция в преговорите, отколкото всяка една страна взета поотделно, предвид своята икономическа и политическа мощ. Най-вероятно ще продължи напрежението и между Европа и САЩ, включително и най-вече в сферата на сигурността и на икономиката. Неслучайно Макрон буквално вчера заяви, че Европа трябва да изгради своя армия, за да се защитава от Москва, Пекин и Вашингтон, което е първо подобно изказване от такъв крупен европейски лидер.

В икономически план нещата се изостриха значително от гледна точка на санкциите, които САЩ наложиха спрямо Иран и които касаят много европейски компании. Тепърва тук очевидно ще се търси някакво по позитивно решение. Така че по-скоро, ако трябва да се обобщи, отношенията на САЩ с Европа и със света като цяло очевидно и занапред при тази администрация ще бъдат съпроводени с нови трусове.

- Руски политици на високо ниво като че ли също не очакват нормализация на отношенията си със САЩ, макар че предстои среща на Тръмп и Путин на 11 ноември в Париж, а след това и на Г-20 в Буенос Айрес. Какво очаквате от тази среща, какво се крие зад нея?

- Засега няма основание да се смята, че би могъл да се постигне позитивен пробив в отношенията Русия-САЩ. Това, което е положително, е, че има някакъв диалог, но засега в съдържателен план той не води до намаляване на напрежението. Тук, между другото, най-силно се отразява вътрешнополитическият натиск върху политиката на Тръмп. Аз казвам, че от вътрешнополитическа гледна точка в САЩ подобряването на отношенията с Русия би могло да се формулира като "всеки друг, но не и Тръмп", доколкото той е атакуван, че дължи победата си на руска намеса. От друга страна е формулировката като че ли е "с всеки друг, но не и с Путин", доколкото Путин е обявен за лидер, с когото трудно би могло да се постигне съгласие.

- А някъде тук в тези взаимоотношения не прозират ли и тези с Иран?

- Безспорно, това е другото геополитическо ниво, на което може да се прави анализ, като то също има няколко пласта. Първо, в един глобализиращ се свят част от процесите започват да текат не на национално, а на регионално ниво. Това най-очевидно се вижда в Близкия Изток. Това повишава значението на регионалните сили. В конкретния случай говоря за страни като Саудитска Арабия, Иран, Турция и Израел - и те започват да влияят върху глобалните процеси. Второ, през Близкия изток като цяло минават основни разделителните линии и между глобалните играчи, като това е поле за противоборство между Русия и САЩ. Като тук би следвало да се направи едно важно уточнение: сегашната конфронтация не минава по границата на двата блока, както при Студената война. Тя е разпръсната в много точки по света и често минава и вътре в държавите, разделяйки и обществата. Друго, което е важно: на практика конфронтацията и военните действия се водят от т.нар. проксита, което обаче прави още по-труден контрола, доколкото и глобалните сили не винаги упражняват пълен контрол върху собствените си съюзници. По този начин нараства и рискът от директен конфликт. И друг важен факт - на практика в Близкия Изток до голяма степен Европа и САЩ бяха поставени в позицията на заинтересовани наблюдатели, доколкото основната динамика там се определяше от тройката Русия, Турция и Иран на срещите в Астана и в Сочи. Не на последно място Иран очерта може би най-сериозния разлом в отношенията САЩ-Европа, тъй като САЩ останаха изолирани в отказа си от споразумението.

ИЗБРАНО