КС веднага образува дело по искането на Радев за поправките в Конституцията
Докладчици са председателят на съда Павлина Панова, както и съдиите Соня Янкулова и Мариана Карагьозова-Финкова
Конституционният съд образува дело по искане на президента за обявяване на противоконституционност на текстове, които бяха приети от Народното събрание, за промяна в Конституцията, съобщиха от съда.
Конституционните съдии го сториха бързо, само няколко часа след като президентът Румен Радев ги сезира за редица промени в основния ни закон, сред които разрешението за двойното гражданство на депутати и министри и ограниченията му по отношения на служебните правителства.
Докладчици по делото са председателят на КС Павлина Панова, както и съдиите Соня Янкулова и Мариана Карагьозова-Финкова.
В мотивите си президентът посочи, че част от измененията, освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях, като засягат пряко формата на държавно управление и са от изключителната компетентност на Велико народно събрание.
В коментар на действието му, за което той анонсира още преди празниците, премиерът Николай Денков заяви, че той не може да бъде съдник на поправките в Конституцията, защото е заинтересована страна. Министър-председателят обвини Радев още, че злоупотребил с някои положения в Конституцията през служебните правителства, които му се налагаше да назначава след невъзможност на няколко парламента да излъчат правителство.
"Всеобщо е политическото мнение на политическите сили, които подкрепиха промените в Конституцията, че беше необходима промяна, както правосъдната система, която, както виждаме, се оспорва, така и по отношение на статута на служебните правителства, които се оказаха без парламентарен контрол в дълги периоди от време. Президентът очевидно има проблем в това отношение, защото се ограничават определени права, с които мога да кажа, че беше злоупотребено през последните две години", каза Денков.
"Служебните правителства не са проблем за президента, а за държавата ни. Кога има служебно правителство? Когато има криза и не може да се управлява страната. В тези периоди при различни президенти служебните правителства се показаха като инструмент да преведат страната през кризата", припомни президентският секретар Крум Зарков по БНР. "Изредени са длъжностите кои да станат премиери, без да се има предвид, че не могат да се съчетават длъжностите - не може едновременно да си председател на НС и да си премиер", добави той.
Адвокат Емил Георгиев от Инициативата "Правосъдие за всеки", които бяха сред инициаторите през годините за промени в основния закон, коментира, че Румен Радев е атакувал и самата процедура, по която процедурата е изменена. "Ако КС приеме, че процедурата не съответства на Конституцията, тогава всичко отива на кино". "Искането на президента до Конституционния съд е добре мотивирано и много обхватно - в шест направления", посочи Георгиев по общественото радио.
Промените в основния закон бяха приети на 20 декември. Гласуваха общо 237 народни представители. "За" бяха 165 от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) и ДПС. "Против" бяха 71 от "БСП за България", "Възраждане" и "Има такъв народ". Депутатът Бойко Рашков от ПП-ДБ гласува с "въздържал се".