Председателят на "Възраждане обяви, че партията му ще сезира Конституционния съд и прокуратурата и ще се обърне към президента Румен Радев заради отхвърленото от парламентарната правна комисия предложение за провеждане на национален референдум за българския лев.

От "Възраждане" ще продължим борбата за запазване на българския лев. Ще предприемем редица действия, като поискаме разговор с президента, чиято е отговорността да опази законността и Конституцията, като свика референдума, въпреки незаконното решение на Народното събрание, каза Костадин Костадинов във включване на живо в профила си във Фейсбук. 

"Против" в комисията гласуваха от ДПС и ПП-ДБ, в подкрепа на провеждането бяха от "Възраждане", "БСП за България" и "Има такъв народ", а ГЕРБ-СДС се въздържаха. Правната комисия излезе със становището, че не следва да се проведе референдум с въпроса: "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?".

"В Комисията по правни въпроси без аргументи и само с общи приказки беше отхвърлен референдумът на "Възраждане" за запазване на българския лев. В комисията нямаше юридически спор, а в решението ѝ нямаше аргумент, който да обяснява защо се отхвърля референдумът", посочи Костадинов. По думите му с това решение правото е потъпкано, а народните представители от ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ са погазили Конституцията.

"Сега президентът има решаваща роля и избор дали да се съобрази с незаконното решение или да опази закона", каза още лидерът на "Възраждане", цитиран от БТА. Той обяви, че партията му ще сезира също Конституционния съд и прокуратурата.

Всички действия партията ще предприеме, след като референдумът се гласува в пленарна зала, което трябва да се случи утре, допълни Костадинов.

Какво казват законите и експертите

Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление описва необходимите условия за провеждането на национален референдум. Чл. 9, ал. 4 от този закон гласи:

"Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация."

Чл. 85, ал. 3 от Конституцията на България пък повелява следното: "Ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право."

Договора за присъединяването на България и Румъния към ЕС, който е ратифициран от Народното събрание на 11 май 2005 г. Освен това България става страна и по договорите на ЕС. Тяхната най-скорошна ревизия е Договорът от Лисабон, подписан през 2007 г. и влязъл в сила през 2009 г., напомни изданието factcheck

Юристът и преподавател по право на Европейски съюз доц. Христо Христев каза пред "Капитал", че "отлагането на приемането на единната европейска валута не е въпрос на свободна дискреция от страна на България".

С подписването на договора за ЕС България се е задължила да приеме еврото в момента, в който изпълни поставените критерии. Това не е въпрос на свободна воля, след като договорът е факт", казва Христев. И допълва, че въпросът за допитването "очевидно цели да препятства изпълнението на международна договореност от страна на България". "Забавянето също е възпрепятстване", коментира преподавателят.

Само на Дания е дадено право за изключение (тя вече е 20 години в "чакалнята" за еврозоната).