Парламентът прие законова регулация на дейността на колекторските фирми. Законопроектът за събиране на вземания по потребителски договор бе гласуван от пленарната зала на първо четене, като забележки към него отправиха от ГЕРБ и "Възраждане".

Вносител е Министерският съвет, а инициатор е икономическата министърка Корнелия Нинова, която дойде в пленарната зала, за да защити предложенията на правителството.

Нинова повтори мотивите си за законовите промени - 4 милиарда лева от продаване и събиране на дългове се въртят в сивия сектор, а в доклад на ДАНС е посочено, че това застрашава националната сигурност. По думите й при омбудсмана има хиляди граждански сигнали с оплаквания от събирачи на дългове.

Законът предвижда занапред колекторските фирми да влязат в регистър към Министерство на икономиката индустрията. Те трябва да притежават поне 500 000 лв. капитал, а членовете на ръководствата на тези фирми не трябва да са осъждани или с висящи производства.

Изисква се още колекторите да нямат право да натоварват дължимите суми от хората с такси, а длъжникът да заплати само първоначалната сума плюс законовата лихва за забава и нищо друго. Събирачите на дългове пък ще бъдат длъжни да притежават удостоверения и да се легитимират. Кредиторът също така се задължава да уведоми длъжника, че възнамерява да прехвърли дълга му. Предвидени са тежки санкции за нарушителите.

Забранява се още на колекторските фирми да тормозят гражданите по вско време на денонощието и да лепят бележки на входната врата, подчерта Нинова по време на представянето на законопроекта. Те имат право да звънят на гражданите до 20.00 часа вечер и след 7.00 сутринта, и то поне през два дни. 

"Неслучайно този законопроект години наред не намираше подкрепа", коментира Нинова, като намекна за чадър от предишни управляващи. Те пък я обвиниха в обратното.

От ГЕРБ опонираха на Нинова, че този законопроект не решава никакви проблеми с рекетирането на хората.

"Вие не се изправяте срещу никакви 4 милиарда. Законът е една пълна лъжа, вие защитавате една много малка част от задълженията, които се прехвърлят. Извън обхвата му сте оставили бързите кредите, банковите кредити, което е над 70 процента от дълговете, които се препродават на колекторските фирми", реагира Дани Каназирева. Депутатката от ГЕРБ беше категорична, че проектът постига точно обратното - превръща в монополисти въпросните колекторски фирми.

"С голяма фантазия юрист може да прецени дали бързите кредити могат да влязат в полезрението на законопроекта", заключи Каназирева, според която извън обсега на закона остават и те, и банките. "Това е лобистки законопроект в полза на колекторските фирми, а не срещу тях", констатира депутатката от ГЕРБ.

От ПП застанаха зад законопроекта на Нинова и кабинета. Депутатът Петър Куленски беше категоричен, че законът не въвежда никакви монополи и отправи реплика към ГЕРБ да не би нежеланието им да подкрепят законопроекта да се дължи на факта, че по време на тяхното управление ББР е отпуснала 75 млн. лв. кредит на една колекторска фирма.

"Как пък толкова радушно колекторските фирми с радост прегърнаха вашия законопроект и го прегърнаха", контрира Каназирева, като отхвърли обвиненията.

Нинова опонира, че в законопроекта са включени бързите кредити и именно те, заедно с потребителските, са основното, което се разглежда.

"Идете в секретното деловодство, ще видите откъде идват, къде отиват, ако не вярвате на мен, повярвайте на службите и ДАНС. Службите точно и поименно, с числа казват кой колко краде от българския народ, изнудвайки го по села и паланки", защити закона икономическата министърка.