05:16 | 25.04.24

17-11-2017 20-11-2018

КНСБ с цел до 2027 г. за 3100 лв. средна заплата, предупреди за бумерангов ефект от санкциите

Действията на правителството са хаотични, няма управленска програма, каза Пламен Димитров

11:56 | 10 май 2022 | Редактор : Ива Капкова 20 2524 Снимка: БТА

"Обезпокоени сме от факта, че пет месеца правителството няма управленска програма, а действията му са хаотични". Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в доклада си по време на откриването на Деветия конгрес на синдиката, в който членуват 300 000 българи. На форума, който е двудневен и трябва да избере ново ръководство, прозвуча отчетен доклад и основните цели, които си постав занапред синдикатът.

Управленската коалиция

Той изрази тревогата си, че Планът за възстановяване и устойчивост беше преработен без задълбочен диалог, а бележките на бизнеса и синдикатите бяха оставени без последствия, отправи критики синдикалният лидер.

Пламен Димитров посочи предизвикателства като пандемията от COVID-19, войната в Украйна и газовата криза. Тепърва ще се разработват стратегия по доходите и енергийна стратегия, посочи Димитров, като допълни, че всичко това крие сериозни рискове в условията на война. Икономическите санкции за Русия имат бумерангов ефект, предупреди той.

Синдикатът си постави за цел през 2027 г. средната работна заплата да достигне 3100 лв., а минималната да стане 1700 лв., колкото е сега средната. Според КНСБ това може да се постигне с ръст на работната заплата средно с 17-18% на година.

Относно пенсиите целта на синдиката е ежегодното им увеличаване с 15% и ръст на приноса на всяка година ефективен стаж, за да се постигне коефициент на заместване на дохода на ниво не по-малко от 65% от последната заплата, която е получил пенсионерът.

КНСБ ще държи и на реформи в данъчната система за намалване на социално-икономическите неравенства, като си поставя за въвеждането на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата, 15% данък върху дохода и намаляването на ДДС на 15%. Синдикатът ще работи за бъдеща устойчива индустрална политика, основана на инвестиции, на плавен зелен преход, така че предприята у нас да станат конкурентни в нисковъглеродна индустрия, очерта още задачите пред КНСБ неговият досегашен председател.

"Увеличението на доходите и пенсиите са наши общи приоритети", каза във видеопоздрав премиерът Кирил Петков.

"Убеден съм, че ще преодолеем заедно трудностите, породени от войната", добави Петков в поздрава си към синдиката.

Скрийншот: КНСБ

Ще запомним това, което ни каза, че доходите и социалните плащания са приоритети, реагира Пламен Димитров, който извини отсъствието на премиера пред делегатите с пътуването му до САЩ. "Дано да донесе добра новина за газа, като се върне", пожела синдикалният лидер.

Снимка: БТА

В залата на форума присъстваха председателят на НС Никола Минчев, четирима министри от кабинета - на социалната политика, на образованието, здравеопазването и електронното управление, вицепремиерът Гроздан Караджов. Сред гостите е и вицепрезидентът Илияна Йотова, депутати, кметът на София Йорданка Фандъкова, президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов, представители на всички големи работодателски организации, чужди синдикалисти.

Снимка: БТА

В приветствието си към форума вицепрезидентът Илияна Йотова не спести критики към властта, което направиха след нея и председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова, и зам.-председателят на парламента от ДПС Муккадес Налбант.

"Социалната справедливост и битката за нея е вашата огромна роля, правителствата идват и си отиват", каза Йотова. Тя посочи, че у нас отдавна не е феномен "да работиш и да си беден" и напомни, че минималната заплата у нас е 7 пъти по-ниска от тази в Люксембург.

Йотова призова за мерки от страна на изпълнителната власт на фона на ускореното нарастване на цената на издръжката на живот.

"Кризата в Украйна и без това влоши тежката ситуация, увеличението на цените ще разяжда още повече заплатите, което ще води до още по-голяма бедност", посочи вицепрезидентът. "Днес войната и доставките поставят под въпрос и това съществуване, шокови сметки за отопление и вода, касовите бележки в магазините станаха по-тежки от собствените портфейли на хората", продължи Йотова. И призова не за "решения на парче, а за "цялостна програма с целенасочени мерки в по-дългосрочен план, както го направиха всички държави в ЕС". Оправданията с миналото са недопустими, категорчна беше Йотова. Тя обаче намери за още по-рисково влизането в една нова спирала на избори с предсрочните такива.

Депутатите от опозицията Десислава Атанасова и Муккадес Налбант пък засегнаха случката от миналата седмица, когато премиерът посочи вратата на превозвачите.

"Ако някой ден някъде ви посочи врата, да съумеете да минете през прозорците. Това е вашата функция, защото само по този начин можете да изпълните това, за което сте създадени", обърна се към синдикатите Налбант.

"Живеем във време, в което тристранката се превърна в едностранка. Премиерът посочва вратата на част от участващите в тази тристранка, а те са там, за да договарт условия за своите работници", изрази възмущението си и лидерът на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова. "Убедена съм, че единството се постига чрез диалога между баланса на отношенията между труда и капитала. И този баланс може да бъде осигурен, когато има диалог. И ви насърчавам да сте непримирими и изискващи, когато диалогът отсъства", посъветва Атанасова синдикатите.

Снимка: БТА

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов пък коментира, че по време на срещата му с премиера миналата седмица му се наложило да почака повече в коридора на Министерския съвет и се заел да брои портретите на министър-председателите, с които е работил - стигнал до 14.

"Миналата седмица премиерът малко се беше поизнервил и започна да ни очертава драмите, които ще настъпят пред държавата, ако това правителство падне", разкри лидерът на "Подкрепа". "И му казах, че тези приказки сме ги чували поне десетина пъти от негови предшественици", допълни синдикалистът. Той призна, че се е опитал да припомни на Кирил Петков, че позицията му за смяната на правителството беше точно обратната, когато самият той се намираше на протест на улицата. "Хубаво е да се знае, че в политиката няма нищо постоянно, нещата са временни", заключи Димитър Манолов.

"Ние сме обречени да бъдем заедно, като членове на международното синдикално движение, но и като партньори в социалния диалог в България", обърна се към Пламен Димитров президентът на "Подкрепа" и призова залата да преизбере на поста сегашния президент на КНСБ.

Снимка: БТА

Към общия тон с искания и препоръки към правителството се включи и кметът на София Йорданка Фандъкова, която очерта трудностите в момента в обществения транспорт на столицата.

Кметът на София призова държавата да подкрепи Столична община за изчистване на дълга на градския транспорт, който възлиза на 143 млн. лева.

Председателят на НС Никола Минчев пък отчете, че КНСБ има голям принос за демократичното развитие на страната.

Снимка: БТА

"Когато говорим за зелената сделка, става въпрос не само за запазването на работни места, важно е да погледнем какво ще стане с регионите. Защото в момента мерките за подпомагане на зеления преход са насочени към хората със средни и високи доходи", каза в приветствието си бившият социален министър Ивайло Калфин.

"Липсват мерките, насочени към тези с ниски доходи", отбеляза той. Калфин поздрави КНСБ за този подход. ", каза той. И обобщи: "Добре, че са синдикати и работодатели, за да внесат дебата от Европа по важни европейски теми. Там, където правителствата се вслушват в съветите на социалните партньори, там има успехи, а където не се вслушват в съветите им, има социално напрежение и се сменят правителства", напомни още Ивайло Калфин.