Ива Митева пред Dir.bg: Има нужда от преразглеждане на цялата ни система

Конституцията като че ли е само една книжна декларация, а принципите не виждаме да се прилагат на практика

Снимка: БТА

Ива Митева пред Dir.bg: Има нужда от преразглеждане на цялата ни система

Конституцията като че ли е само една книжна декларация, а принципите не виждаме да се прилагат на практика

11:40 | 1 септември 2022 | Автор: Петър Христев 132 7200 Снимка: БТА

"Искаме вие да кажете време ли е България да стане президентска република или да остане парламентарна. Искаме да ви попитаме това на национален референдум. Решението трябва да е ваше, защото държавата е ваша. За да гарантираме, че това ще се случи и вашето решение, каквото и да е то, ще бъде приведено в действие, ние ще бъдем гарант - ваш гарант в следващия парламент"

Тези думи на Слави Трифонов разбуниха обществеността в последните дни, а аргументите "за" и "против" се подхлъзнаха по оста на партийните пристрастия. За експертен разговор по темата и за политическата визия на "Има такъв народ" потърсихме правния специалист от ИТН и бивш председател на НС Ива Митева.

- Госпожо Митева, в последните 3 парламента имахте възможността да видите политическата система отвътре. Как изглежда тя?

- По мое мнение изгнила. Това, което видях отвътре, съм убедена, че на нито един български гражданин няма да хареса. Но докато човек не влезе и не се убеди сам, не може да го разбере. Една част от българите изразяват отношението си към политиците с това, че не отиват да гласуват на изборите. По този начин парламентът, вместо да представлява мнозинството от населението, представлява само политически мотивираните граждани. За съжаление се наблюдава непредставителност на партиите, неразпознаваемост на гражданите в тях, твърде ниско доверие в партиите, купуване на гласове, гласуване като на игра без да се прави връзка с овластяването на избраните представители. Мисля, че всички тези проблеми генерират и основния проблем, свързан както с изборната ни система, така и с политическата ни система. Защото колкото по-малко е участието на гражданите в управлението, толкова по-високо е нивото на корупцията, задкулисието, злоупотребата с власт.

За съжаление, властта показа, че не е ефективна и не успява да гарантира живота, достойнството и правата на личността. Да постигне равенство, справедливост и търпимост - все принципи и ценности, заложени в нашата Конституция. Конституцията като че ли е само една книжна декларация, а принципите не виждаме да се прилагат на практика. Затова смятам, че има нужда наистина от преразглеждане на цялата ни система. Видяхме го и със сглобеното мнозинство, което беше плод на договорки, интереси, авторитарно налагане на мнение - не беше това, което искат гражданите, това не е промяната, за която мечтаят всички. И ако продължаваме все така да се плъзгаме по повърхността и не вникваме в дълбочината на проблема - няма да стигнем доникъде. Май наистина е време да спасим България от политиците - думи прозвучали във Великото народно събрание в далечната 1991 г.

- В навечерието на поредните избори от "Има такъв народ" предлагат - според тях - алтернатива, т.е. смяна на политическата система с референдум, на който да попитат българските граждани време ли е България да стане президентска република. Много конституционалисти и политически лидери се възпротивиха срещу идеята. Възможно ли е наистина тя да се осъществи?

- Смятам, че е възможно. Струва ми се, че преди да се критикува, трябва внимателно всички да се запознаят със стенограмите от Великото народно събрание, с политическата ни система и нейната ефективност, с практиката в другите държави - защото най-лесно е да кажеш, че нещо не може да стане. Тази идея е естествено продължение на цялата политика на "Има такъв народ" досега - като започнем с идеите за промяна в закона за референдумите, минем през мажоритарната изборна система и стигнем до формата на държавно управление - всички тези неща са взаимно свързани. Мисля, че трябва да започнем да мислим в дълбочина, ако искаме наистина нещо да променим. Иначе - да, всички говорим за борба с корупцията и ефективна съдебна система, но нека си дадем ясна сметка, че това не можем да го постигнем с тази Конституция в този вид. Вие самите видяхте, че за 7 месеца нямаше нито една предложена промяна в Закона за съдебната власт, която да даде решение на тези въпроси. Конституционната комисия, която беше сформирана в парламента дори веднъж не се събра. Въпреки разногласията в парламентарните групи, можеше да се седне на дебат и разговорът най-малко да започне.

По отношение на референдума на първо място ние трябва да проведем един задълбочен, открит, сериозен разговор с българските граждани. След това трябва да предложим промени в закона за референдумите, защото в момента така, както е приет, нито един референдум няма да бъде успешен. Генерира се само една енергия, която след това не може да доведе до никакъв резултат. Категорично прагът за действителност на референдума трябва да бъде преразгледан. Между другото, когато през 2009 г. е приеман законът, предложеният праг е бил 30 на 100 от участвалите в последните парламентарни избори. И изведнъж в пленарна зала прагът се променя на всички участвали в изборите или 100 на 100. Отново партийните интереси са надделели. Затова втората изключително важна стъпка след дебата - това е промяната в закона за референдумите. И промяната трябва да е свързана с цялостно преразглеждане на правната уредба.

Успоредно с промените в закона трябва да седнем и много внимателно да помислим и формулираме въпросите. И то така, че решението на Народното събрание да не бъде обявено за противоконституционно. Т.е. въпросите трябва да бъдат от компетентността на Обикновено народно събрание. И такъв въпрос безспорно би бил въпросът, свързан със самото свикване на Велико народно събрание. Тук ние трябва да бъдем много прецизни, много точни. Да обхванем всички теми, които едно Велико народно събрание би могло да разгледа - като минем през формата на управление, през съдебната система, разделението на властите, фигурата на главния прокурор - все въпроси, които всички ги обещаваме още от 45-ия парламент, и до ден днешен нищо не сме направили. Да определим рамката. Защото конкретното разрешаване на въпросите е в компетентността на Великото народно събрание.

- Т.е. да разбираме, че ако въпросът бъде зададен така, че да е от компетенцията на Обикновено народно събрание - ако референдумът бъде успешен, Обикновеното народно събрание ще бъде ли задължено да се съобрази с волята на избирателя и да се премине към процедура за свикване на Велико народно събрание?

- Законът казва, че когато референдумът е успешен - решението не подлежи на последващо одобрение, освен когато това е необходимо за изпълнението на решението. Тук категорично трябва да се внесе закон за изменение и допълнение на Конституцията, който да предизвиква свикването на Велико народно събрание. Т.е. инициативата трябва да дойде от една втора от народните представители или от президента. Така че отговорността ще се прехвърли върху тези две фигури, които ще трябва да покажат имат ли волята да отговорят на очакванията на българските избиратели и да изпълнят тяхното решение. Тук може да се каже: да, но те не могат да бъдат задължени да внесат законопроект. Но същото е и при въпроси, свързани с Обикновеното народно събрание. Никой не може - ако следва да се приемат законодателни поправки, да задължи който и да е народен представител да ги внесе. Така че тук ще се разчита на отговорността на всички народни представители - те да не разочароват българските граждани и на точното прилагане на закона.

Смятам, че на тези избори избирателната активност ще бъде ниска. На изборите през ноември избирателната активност е възможно най-ниската след 1903 г. - това е страшно. Избирателната активност - включително на изборите за президент, беше също най-ниската в историята на България. Този резултат трябва да ни покаже отчуждението, апатията, възмущението на българските граждани от политиците и политическата ни система. Хората са отвратени от политиката и не искат да участват в изборите. На нас в момента наистина ни е нужно нещо друго - нова изборна система, нова политическа система, която да накара умерените избиратели, които са болшинството от избирателите, наистина да отидат да гласуват. Нужна е система, която да раздвижи избирателите, да върне стабилността в управлението и да даде възможност на истинското мнозинство от избиратели да се появи. Най-достойните трябва да излязат и да бъдат водачи, за да може да се започне със сериозните реформи. Има страшно много работа за вършене.

Институтът на Великото народно събрание е много тежък механизъм. Още в деветото Народно събрание проф. Борис Спасов заявява, че не е оправдано съществуването на този институт, тъй като чрез референдума въпросите се решават по най-демократичен начин, най-представителен начин и е по-радикален от всяко Велико народно събрание. Негови са думите "В народа трябва да имаме доверие!". За съжаление, нашите политици търсят доверието на народа само по време на избори, но не и тогава, когато наистина се касае за същностни въпроси. Ако започнем да съчетаваме по-често пряката с представителната демокрация, наистина ще върнем доверието на гражданите към демокрацията.

- Лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов сподели интервю от 2012 година в "Шоуто на Слави", в което - светла му памет на президента Желю Желев, самият той тогава споделяше всъщност идеята за президентска република, и беше пристрастен по-скоро към формата на президентска република такава, каквото е във Франция. Според Вас, г-жо Митева, каква би била полезната формула на една президентска република, ако се стигне до там, за да е работеща за България?

- Да, аз чувам примера с Франция, но смятам, че полският модел е по-добър. Във Франция няколко пъти президентът е управлявал заедно с опозиционен парламент, така да го кажем. В момента го наблюдаваме същото, т.е. правителството е на малцинството. В Конституцията няма разпоредба, която да изисква вот на доверие към новосформирания кабинет. Обичайната практика е това да се прави, но в случая президентът Макрон няма мнозинство в парламента и затова не го е поискал. Естествено парламентът може да поиска вот на недоверие, но не го прави, тъй като няма кой да сформира кабинет и ще се предизвика криза. Във Франция президентът може и да отзовава кабинета. Затова според мен по-добрият вариант е полският.

Полската Конституция е правена 8 години, нашата е правена само една. Най-странното е, че всичко това, което виждаме разписано в момента в полската Конституция през 1997 г., като че ли техните депутати са чели и слушали нашите депутати от Великото народно събрание през 1991 г. Имали сме много умни глави. Мен самата много ме е яд, че тогава тези идеи не са успели да намерят мнозинство, но Великото народно събрание беше преобладаващо тогава от Българската социалистическа партия. Може би заради това не са могли да се вземат по-радикални и съществени решения. Това, което е в полската Конституция - Полша е полупрезидентска република, президентът определя само министър-председателя. Но министър-председателят - той сам, без влияние от президента, определя кабинета. И след това премиерът в 14-дневен срок от назначаването от президента представя пред Сейма програма за дейността с предложение за гласуване на доверие. Президентът не може да отзовава министър-председателя и кабинета. Може да се иска вот на недоверие както на целия кабинет, така и на отделен министър.

Между другото, това също е предлагано в българската Конституция. Най-интересното е, че когато предлагаш вот на недоверие, също предлагано в българската Конституция навремето, ти трябва - когато предложиш вота, да дадеш името на следващия премиер. За да е ясно, когато народните представители гласуват вота на недоверие на едно лице, каква е алтернативата - гаранция за стабилно управление. Отделно президентът има право на законодателна инициатива. На законодателна инициатива има право и група от най-малко 100 000 граждани. Наистина прекрасен модел. Там има двукамарен парламент. Между другото двукамарният парламент е обсъждан много и в българския парламент. Дори в далечната още 1938-ма г. има проект на проф. Стефан Киров, който е предлагал 100 народни представители в Камарата на представителите и 50 народни представители - за Сената. Предлагана е и смяна на депутатите на две години, за да участват повече хора във властта, да се избегне срастването с власт, да се осигури равенство. Предлагано е и от проф. Баламезов.

Това, което видях отвътре сега, е че 240 народни представители са прекалено много за българския модел. Още повече, че и преброяването сега на 3 октомври ще покаже, че около 11% - може и повече, е намаляването на населението. Което намалява още повече представителността - в другите държави нормата на представителност е много по-висока, в момента в България е около 30 000 за един мандат и се очаква да падне до под 27 000. Има много работа за вършене, всички специалисти трябва да се съберат и да седнат да работят заедно. Само така можем да тръгнем напред. Трябва да използваме всеки един човек, който има съответните познания и опит. Смятам, че може да се намери необходимия контрол и баланс. Защото президентът е избран пряко от народа, парламентът също се избира пряко от народа, парламентът ще започне да осъществява силен контрол върху президента, в същото време президентът ще трябва да работи с парламентарно мнозинство, може да му се наложи да работи и с опозиционен кабинет - властите ще бъдат много по-добре разпределени и балансирани. А не както е в момента - Конституцията казва, че цялата власт произтича от народа, но за съжаление не народът контролира елита, а елитът контролира народа. За съжаление и в 47-то Народно събрание не парламентът контролираше Министерския съвет, а Министерският съвет определяше всяко едно решение на парламента. Да не говорим колко решения прие парламентът без това да е в неговата компетентност. Просто, за да се размие отговорността. Да не забравяме и съдебната власт - тя трябва да бъде по - добре структурирана и влиянието на политиците да бъде минимизирано.

Ако искаме да има наистина лична отговорност, ако искаме бързо вземане на решения, ако искаме да има истинско разделение на властите и ефективна съдебна система - това е най-добрият вариант.

- Много хора се питат в какви срокове е обозримо да се тръгне в посока на реализация на идеята за национален референдум за смяна на политическата система и възможно ли е това да се случи в близките месеци с възможността първо за промяна на закона за референдумите - ако има такава възможност в следващия парламент, и респективно спазване на сроковете до произвеждането на такъв официално.

- По закона за референдумите започнахме да работим още в предишния парламент. Аз специално съм работила по много от текстовете. Там много бързо можем да изработим един добър закон. По отношение на свикването на самия референдум - много е важно да се види в каква посока ще се тръгне. По закон той може да бъде иницииран от президента, от 1/5 от народните представители, включително от 200 000 избиратели. Да, когато има 400 000, тогава парламентът е длъжен да приеме решение. Така че е много важно накъде ще тръгнем с оглед времето, което е необходимо. Но наистина трябва да се чуят всички специалисти. В момента мисля, че България има нужда от най-добрите си експерти.

- Утре стартира поредната предизборна кампания. Какво точно им казвате на българските граждани с думите "Сами срещу всички - заедно с вас!"?

- Ние им казваме, че ще продължим да работим за тях. Че няма да допуснем вземане на решения, които са срещу техните интереси - това го показахме с действията си и в предишния парламент. Безброй много са примерите - като започнем с парите за музеите, през парите за висшето образование, през закона за колекторите, през Граждански процесуалния кодекс, наукометрията, Закона за личната помощ. Мисля, че благодарение на "Има такъв народ" не се приеха много вредни за българите разпоредби в законите, както и успяхме да приемем много добри неща. Казваме "Не!" и ще се борим, ще продължим да бъдем срещу всички в тази пожарникарска система на работа, която наблюдавахме, защото още от 1879 г. в Учредителното събрание чуваме за некачествено законодателство и виждаме, че тази мания за законодателствуване все още продължава, а самите ние три парламента говорим точно срещу това.

Ние няма да допуснем интересите на българските граждани да бъдат предадени. Затова ще започнем да работим много активно по въпросите, свързани с образование, здравеопазване, социална политика. Защото от това имат нужда българските граждани в момента. И това ще го правим с професионалистите. Естествено, мажоритарната изборна система е на масата, законът е готов, но на 3 октомври, когато излезе окончателният резултат от преброяването, ще започнем да прекрояваме страната, защото 11% надолу - в сравнение с това, което сме изработили 2016 г., е голяма разлика. Ще бъдем истински докрай и няма да предаден никого.

ИЗБРАНО