Има сигнали, че списъкът със санкционирани по закона "Магнитски" ще продължи да расте - това каза пред журналисти вицепремиерът Илияна Йотова, която присъства на отчета за дейността на Националното бюро за правна помощ. 

В момента сред санкционираните от САЩ са бившите министри Владислав Горанов, Румен Овчаров, бившият изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" Иван Генов, председателят на "Русофили" Николай Малинов и члена на съвета на директорите на атомната централа Александър Николов. Отделно от това Великобритания наложи санкции срещу тримата българи, засегнати от първия пакет санкции по "Магнитски" - Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков. Според Йотова вторият списък със санкционирани от САЩ е "още едно доказателство, че очевидно не сме си свършили работата". 

"Няколко парламента - последните, трябваше да приемат съответното антикорупционно законодателство. Както виждате, на няколко пъти законодателните проекти се спънаха в пленарна зала", каза още Йотова. Тя допълни, че се надява оттук нататък, след изборите, едно сериозно стабилно мнозинство със стабилно правителство да има първи приоритет приемането на такива закони.

Попитана какво означава за България, когато ключови политически фигури като Румен Овчаров и Владислав Горанов биват санкционират от ключов наш партньор, Йотова отговори: "Предполагам, че те ще намерят начин да се защитят, защото последните няколко дни те казват, че изнесените факти не са верни, така че нека да видим какво ще бъде развитието. Още повече има заявка от нашите правоохранителни и правораздавателни органи да се продължи с още допълнителни доказателства, така че всяка дума в момента е излишна". 

Снимка: Булфото

Вицепрезидентът коментира и конгреса на БСП"И в най-тревожните си сънища не съм си представяла това, което се случи. За първи път БСП беше изправена пред един конгрес, в който нямаше никакво значение какви точно документи се приемат. Цялата пара е излязла в конфронтацията между различни групи вътре в БСП", смята Йотова. В навечерието на изборите това е не само тъжно, а тревожно и опасно, защото без сериозна и стабилна левица в условията на криза, няма да са добри резултатите за всички нас". Тя припомни и, че има заявка и за друга левица, която ще се яви самостоятелно на изборите.

Относно изборите, Йотова коментира, че най-лошото за България е да бъдат "две в едно", защото така ще опорочим вота за местна власт, "а тя е засега единствената след президентската институция стабилна власт в страната".

В зала "Тържествена" на Съдебната палата Националното бюро за правна помощ представи публичен отчет. Освен вицепрезидента Илияна Йотова, присъстват и министърът на правосъдието Крум Зарков, председателят на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев, както и представители на властите.

По време на самия отчет вицепрезидентът Илияна Йотова каза, че колкото повече има отстъпление от човешките права, толкова повече работата на бюрото за правна помощ има значение. "Всеки човек има право на защита и да бъдат защитени правата му. В последните години има регрес на човешките права. Нуждаещите се нямат достатъчно правна култура и не могат да защитават интересите си, те не могат да си позволят правна защита", добави заместничката на президента.

Вицепрезидентът изтъкна, че през последните години има отстъпление от отвоювани с десетилетия права. "Мнозина говорят дори за луксозни политики, а не са малко гласовете, които яростно им се противопоставят", посочи Йотова. 

Снимка: Булфото

"Правната помощ покрива различни типове услуги и помощ - информация, юридически консултации и предоставяне на адвокат там, където е необходимо. Всичко това се предоставя напълно безплатно за бедните и уязвимите, за да познават още по-добре своите права и да имат още по-лесен достъп до правораздавателните институции", заяви вицепрезидентът. Тя изтъкна осигуряването на правна помощ за хората, които живеят в бедност и социално изключване, за хората с увреждания, за децата. "Всичко това освен правната помощ изисква и много силни публични политики", подчерта Илияна Йотова. 

Вицепрезидентът акцентира върху два аспекта от дейността на Националното бюро за правна помощ - помощта за жертвите на домашно насилие и за непридружените малолетни и непълнолетни бежанци и мигранти. Йотова изтъкна множеството предложения на Националното бюро за правна помощ за промени в Закона за защита от домашно насилие. "За съжаление, законът стои на трупчета, лесното оправдание за което са кратките животи на последните парламенти. Още по-зле, в последните си дни 48-то Народно събрание гласува против Закона за изменение и допълнение", посочи вицепрезидентът. Тя изрази надежда да бъде изграден координационният механизъм за борба с домашното насилие. 

"Признание заслужава и работата ви с малолетните и непълнолетните мигранти и бежанци, особено с непридружените. Като част от най-уязвимата група, те не са информирани за статута си, не знаят на какво могат да разчитат, нямат достъп до професионална правна помощ по частен път. Към това се прибавя и езиковият проблем, а всеки международен документ казва, че правораздаването трябва да бъде езиково достъпно", заяви Йотова.