И Габриел не успя разубеди Австрия за Шенген, но България се движи в "правилна посока"

Според Виена страната ни трябва да положи още усилия в охраняването на външните граници

Снимка: Фейсбук страницата на Мария Габриел

И Габриел не успя разубеди Австрия за Шенген, но България се движи в "правилна посока"

Според Виена страната ни трябва да положи още усилия в охраняването на външните граници

15:34 | 17 ноември 2023 | Редактор : Лилия Чалева 47 3312 Снимка: Фейсбук страницата на Мария Габриел

България е част от решението на проблема с миграционния натиск и нашето присъединяване към Шенген ще направи контрола над външните граници на ЕС още по-ефикасен, заяви вицепремиерът и външен министър Мария Габриел на съвместна пресконференция с австрийския външен министър Александър Шаленберг във Виена. Пресконференцията бе излъчена на живо в канала на австрийското външно министерство в "Ютюб".

Шенген

Вицепремиерът заяви, че България подкрепя визията на Австрия, че Шенгенското пространство трябва да се адаптира към новите реалности. Габриел отбеляза, че темата за Шенген е свързана с двустранните отношения между София и Виена от гледна точка на развитието на бизнес връзките и на туризма.

България и Австрия имат традиционно добри, прагматични и продуктивни двустранни отношения, изтъкна българският външен министър.

"Много съм радостна да видя, че има политическа воля за по-нататъшното развитие на двустранните отношения в полза на нашите бизнеси и на нашите граждани", каза Мария Габриел.

Както Габриел, така и Шаленберг обърнаха внимание на факта, че Австрия е вторият по големина чуждестранен инвеститор в България.

Австрийският министър на външните работи Александър Шаленберг каза, че България се "движи в правилната посока" за присъединяване в Шенген, но според него има много предизвикателства в Шенгенското пространство, тъй като много от страните връщат обратно граничния си контрол. По думите му България трябва да положи още усилия в охраняването на външните граници на Европейския съюз, а ветото на Австрия не е лично насочено към България или Румъния.

Шаленберг изтъкна, че Австрия е обградена от държави членки или асоциирани държави към Шенгенското пространство и въпреки това продължава да има най-големия дял кандидати за убежище в Европа. Австрийците обичат Шенген, но остават с впечатлението, че в момента системата не функционира и не им дава чувството за сигурност, от която се нуждаят, допълни той.

Мария Габриел отбеляза, че с Шаленберг са обсъдили също така Украйна и въпроса с разширяването на ЕС.

"Нашето съвместно послание е, че солидарността и единството на европейското семейство не са даденост, а се защитават в трудни времена. Продължаваме да подкрепяме Украйна и ще я подкрепяме толкова дълго време, колкото е необходимо", заяви българският министър на външните работи.

"По въпроса с политиката на разширяване (на ЕС) бих искала наистина да подчертая, че мястото на Западните Балкани е в Европейския съюз", изтъкна Габриел. "За нас е от стратегическа важност да имаме сигурни, проспериращи и стабилни съседи, които споделят с нас нашите европейски ценности", каза още тя.

По отношение на разширяването на ЕС Шаленберг заяви, че "в този обръч от кризи, трябва да изградим обръч от стабилност", а единственият начин, по който да направим това, е да приемем нови страни членки в европейското семейство. Той каза, че Австрия няма да застава на пътя на страните от Западните Балкани, които искат да са част от ЕС, и няма да налага нови условия за приема им.

Това е второто посещение на високопоставен български представител в Австрия през последния месец. На 24 октомври премиерът Николай Денков бе на визита във Виена, в рамките на която се срещна с канцлера Карл Нехамер.

Тогава той заяви, че ако България и Румъния влязат в Шенген, ще бъдат охранявани по-добре външните граници на ЕС, ще се намали цената на превоза на храни и други стоки от Турция, България и Румъния към Централна и Източна Европа, което значи по-ниски цени на храните и по-малка инфлация. Ако двете страни са вътре в Шенген, ще можем по-ефективно да подпомогнем процесите, които искаме да се случат в Европа, каза той след срещата си с канцлера Нехамер.

На 17 ноември 2022 г. със 106 гласа "за" и 18 "против" Народното събрание прие декларация относно присъединяването на България към Шенгенското пространство, в която се заявява пълната подкрепа за усилията на българското правителство да постигне решение на Съвета на ЕС за членство на България в Шенген до края на 2022 г.

На 2 декември 2022 г. след заседание на правителството на Нидерландия министърът на външните работи Вопке Хукстра обяви, че Нидерландия ще блокира приемането на България в Шенгенското пространство на срещата на 8 декември 2022 г., а ще подкрепи приемането на Румъния и Хърватия.

Същия ден на пресконференция канцлерът на Австрия Карл Нехамер потвърди позицията на австрийското правителство, че няма да подкрепи присъединяването на България и Румъния на срещата на министрите на вътрешните работи и правосъдието на 8 декември 2022 г.

Шенгенското пространство гарантира свободно движение на над 400 милиона европейци. То обхваща 27 държави - 23 страни членки на Европейския съюз, и четири асоциирани държави - Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Външната граница на страните от Шенгенското пространство е над 50 000 км, като обхваща стотици летищни, морски и сухопътни гранични контролно-пропускателни пунктове.

Споразумението от Шенген е подписано на 14 юни 1985 г. в Шенген в Люксембург, намиращ се на границата с Франция и Германия, от пет от тогавашните десет страни членки на Европейската общност - Белгия, Нидерландия, Люксембург, Франция и Германия, с цел премахване на контрола на общите граници и свободно движение на гражданите между подписалите го страни.

ИЗБРАНО