Говори мандарин и живее с жена от Шри Ланка: Крайнодясната изненада за канцлерка на Германия

45-годишната Алис Вайдел е необичайната номинация на "Алтернатива за Германия"

Снимка: БТА/АР

Говори мандарин и живее с жена от Шри Ланка: Крайнодясната изненада за канцлерка на Германия

45-годишната Алис Вайдел е необичайната номинация на "Алтернатива за Германия"

16:16 | 7 декември 2024 | Редактор : Надежда Христова 88 20770 Снимка: БТА/АР

Алис Вайдел, кандидатката за канцлер на "Алтернатива за Германия" (АзГ) е необичайно публично лице за доминираната от мъже, антиимиграционна крайнодясна партия, която се представя като защитник на традиционните семейни ценности и обикновените хора, отбелязва Ройтерс, цитирана от БТА.

Европа

45-годишната Вайдел отглежда двама сина с партньорка, родена в Шри Ланка. Тя прави филми и говори свободно мандарин, като е защитила докторска степен по икономика в Китай. Западногерманка, която е начело на партия, най-силна в бившия комунистическа Източна Германия, тя е работила за Goldman Sachs и Allianz Global Investors и е била бизнес консултант на свободна практика преди да влезе в политиката.

Необичайният профил на Вайдел обаче е точно това, което я прави ценен актив за АзГ, казват политически анализатори. Тя дава на тази партия, подозирана от властите в антидемократичност, лустрото на добре поддържано либерално благоприличие, отбелязват експертите.

Председателката на АзГ изглежда по-уравновесена и компетентна по различни теми в сравнение с някои нейни колеги. Критиците й казват, че тя е безскрупулна опортюнистка и "вълк в овча кожа".

"Вайдел е човек, който може да се хареса на по-широка публика от тази в типичния избирателен район на АзГ, на буржоазията от средната класа", каза Оливер Лембке, политолог от Университета в Бохум. "Тя изглежда като възрастен в стаята сред всички тези безумци и екстремисти".

Като съпредседател на АзГ, Вайдел е свидетел на нарастване на подкрепата за партията през последните години, облагодетелствайки се от разочарованието, свързано с нервната коалиция на канцлера Олаф Шолц, чийто колапс ще доведе до предсрочни избори на 23 февруари.

АзГ е на второ място в анкетите с около 17%, след консерваторите, които имат 33%, но доста пред социалдемократите на канцлера Олаф Шолц, които събират 15%. Зелените са с 14%, а пропазарните Свободни демократи - с едва 4 на сто.

За първи път АзГ номинира кандидат за канцлер и Вайдел вече призна, че е малко вероятно да влезе в правителството засега, при положение че другите партии отказват да работят с нея.

Вайдел очаква тази защитна стена да се разпадне до изборите през 2029 г., тъй като избирателите очевидно искат дясна коалиция, каза тя пред германския сайт "Компакт" (Compact).

"Това ще бъде решаващата година за АзГ", каза Вайдел, облечена с тъмен костюм - нейна запазена марка, бяла риза и перли, и руса коса, прибрана на кок.

Вайдел описва възпитанието си като "силно политическо", въпреки че родителите й не принадлежат към никоя партия. Нейният дядо по бащина линия е бил виден нацистки съдия, съобщи миналия месец вестник "Велт". Семейството е изгонено от Силезия, сега в Полша, след Втората световна война.

Най-малкото от три деца, Вайдел си спомня, че си създавала проблеми в училище, защото често влизала в пререкания и имала неприятни срещи с имигранти от Близкия изток, настанени в социални жилища в нейния град в Западна Германия.

"Не ти е приятно да ходиш на открит басейн като тийнейджър, когато хората винаги те наричат "ку..а" или нещо подобно, каза тя пред "Велтвохе".

След като завършва паралелно две висши образования - бизнес и икономика, тя се присъединява към Goldman Sachs, но скоро ѝ става скучно и се мести в Китай, за да направи докторантура върху китайската пенсионна система докато работи като бизнес консултант.

Вайдел се присъединява към АзГ през 2013 г. заради нейното противопоставяне на спасителни програми по време на кризата в еврозоната - преди партията да завие надясно, за да се съсредоточи повече върху борбата с имиграцията.

Статутът й в партията коства на Вайдел нейния приятелски кръг, което кара семейството да се мести на няколко пъти в различни градове, разказва тя пред "Велтвохе".

Икономически либерал, Вайдел изтъква, че покойната британска министър-предсезателка Маргарет Тачър е неин модел за подражание. Тя иска Германия да настоява за референдум в стил Брекзит за членство в ЕС, ако не успее да реформира в достатъчна степен блока, за да бъде поправен неговият "демократичен дефицит".

Скептик по отношение на климатичните промени, Вайдел иска да намали данъците, да премахне минимална работна заплата, настоява за по-малка роля на държавата и прекратяване на скъпо струващото преминаване към въглеродно неутрална икономика.

Тя призова за много по-строги ограничения върху имиграцията, възползвайки се от широкото недоволство в Германия от мащабните пристигания на чужденци от Близкия изток през последните години.

"Бурки, момичета със забрадки, мъже, размахващи ножове, които са на държавни помощи, и други готованци няма да гарантират нашето благополучие", каза Вайдел пред парламента през 2018 г.

Силата й се крие в нейната многофункционалност, каза Ханс Форлендер, политолог в Техническия университет в Дрезден. Тя действа като "умерен, добре възпитан буржоазен политик" пред утвърдени медии, но знае точно как да достигне до по-екстремистка клиентела другаде, по-специално в социалните медии.

Вайдел призна, че в партията има някои търкания относно нейния начин на живот, защото АзГ се противопоставя на гей браковете и на закони, позволяващи осиновяването на деца от еднополови двойки.

Но тя не се фокусира върху въпроса за своята идентичност - отказва да бъде наричана "куиър" и умело да се справя с различни крила на партията, за да запази властовата си позиция, толерирайки, вместо да обуздава по-екстремистките фракции, каза Лембке.

Когато еднополовите бракове станаха законни в Германия през 2017 г., тя нарече това тривиален въпрос в сравнение с проблеми като масовата миграция.

Същата година Вайдел каза, че е в АзГ "не въпреки нейната хомосексуалност, а заради това", тъй като това беше единствената партия, която се занимаваше с въпроса за враждебността на мюсюлманските имигранти към хомосексуалните, според в. "Франкфурте алгемайне цайтунг".

ИЗБРАНО