Това пише британският вестник "Таймс", цитиран от БТА, като се позовава на незаконно изнесени от Русия документи на Кремъл. Вестникът отбелязва по този повод, че Маргарет Тачър не била единствената, обезпокоена от събитията в Германия. Месец след падането на Берлинската стена, личният съветник на френския президент Франсоа Митеран Жак Атали се срещнал в Киев с високопоставения сътрудник на Горбачов Вадим Загладин. Атали казал на Загладин, че отказът на Съветския съюз да се намеси в Източна Германия "е озадачил френското ръководство".
"Франция в никакъв случай не иска обединение на Германия, въпреки че осъзнава, че в крайна сметка то е неизбежно", обобщил личният съветник на Митеран.
Бившият френски президент Франсоа Митеран предупреждавал британския премиер Маргарет Тачър, че нова обединена Германия може да "стане още по-опасна, отколкото при Хитлер", се казва в разсекретени документи на британското външно министерство. По думите на Митеран, падането на Берлинската стена заплашва с много сериозни последици самата Европа, защото ако нова обединена Германия започне да завоюва територии, Европа отново ще се върне към положението, в което се е намирала година преди Първата световна война.
"Не искаме обединена Германия", подчертала Тачър пред Горбачов по време на необичайно откровена среща с него в Москва през 1989 г., за която досега никога не е имало пълна информация. Тя се аргументирала, че "това ще доведе до промяна в следвоенните граници, а ние не можем да позволим това, защото подобно развитие ще подкопае стабилността на цялото международно положение и може да изложи на опасност нашата сигурност".
Тачър казала още, че дестабилизирането на Източна Европа и разпадането на Организацията на Варшавския договор също не са в интерес на Запада. Тя отчела огромните промени в съветската сфера на влияние на континента, но подчертала, че Западът никога няма да работи за нейната декомунизация, нито пък ще предприеме каквито и да било действия, които биха изложили на риск сигурността на Съветския съюз.
Дори 20 години по-късно, около изказванията на Тачър вероятно ще се вдигне шум, пише "Таймс". Те са още по-експлозивни, като се има предвид, че тя признала, че коментарите й са съвсем различни от публичните изявления на западните ръководители и официалните комюникета на НАТО. Тачър посъветвала Горбачов да не обръща внимание на официално изразяваните позиции.
За твърдолинейните възгледи на тогавашния британски премиер научаваме от документи на Кремъл, изнесени тайно от Москва, обяснява "Таймс". След като Горбачов се оттегли от поста си през 1991 г., копия на държавни архиви бяха прехвърлени в неговата фондация в руската столица. Няколко години по-късно, младият писател Павел Строилов, който проучвал документи на фондацията, осъзнал огромното историческо значение на тези архиви. Той копирал над 1000 стенограми на дискусии в Политбюро на ЦК на КПСС и ги взел със себе си, когато се преместил в Лондон, за да продължи своята изследователска работа. "Таймс" коментира, че Строилов направил копията точно навреме, тъй като всички записи на срещи на Политбюро и разговори с чуждестранни ръководители сега са класифицирани като секретни.
Документите показват как Великобритания и Франция са правили енергични опити да спрат повторното обединение на Германия, като накарат Съветският съюз да му се противопостави. Записите изваждат на показ и изненадата на Кремъл от бунтовете в цяла Източна Европа. Документите разкриват ненавистта на Горбачов към старото поколение комунистически лидери в тази част на континента, както и наивното му убеждение, че ако те бъдат отстранени, източноевропейците ще са благодарни на Съветския съюз за разпространението на перестройката.
Документите разкриват, че най-трудните срещи на Горбачов са били именно със "старата гвардия" от Организацията на Варшавския договор. Източногерманското ръководство се опасявало, че Хонекер губи контрол върху властта и искало да го отстрани. Горбачов им казал да се оправят сами. Документите разкриват любопитната подробност, че в Москва са обмисляли дали да разрушат Берлинската стена. Предложението направил на заседание на Политбюро на 3 септември 1989 г. - шест дни преди падането на стената, съветският външен министър Едуард Шеварднадзе.
То обаче било отхвърлено от Горбачов, който се опасявал, че "цяла Източна Германия ще бъде изкупена... И когато цените там достигнат световните, стандартът на живот ще падне незабавно.
Западът не иска обединение на Германия, но иска да ни използва, за да го предотвратим, за да причини сблъсък между нас и ФРГ и по този начин да изключи възможността за бъдещ "заговор" между СССР и Германия.", посочва Горбачов.