ЕК поиска България да обнови картите си на районите в риск от наводнения
Страната ни има и срок от 2 месеца да представи дългосрочната си стратегия за действия в областта на климата
Европейската комисия призова България да актуализира своите карти на районите под заплаха и с риск от наводнения, както се изисква съгласно Директивата относно оценката и управлението на риска от наводнения, съобщиха от пресцентъра на Представителството на ЕК у нас.
Липсата на картите относно заплахата и риска от наводнения е част от констатациите на ЕК, която с редовния пакет от решения във връзка с нарушения от страна на държавите членки предприема правни действия срещу страните, които не изпълняват задълженията, произтичащи от правото на ЕС. Неспазването на това изискване е в частта "Околна среда и рибарство".
"Тазгодишните наводнения в България, както и катастрофалните наводнения в Германия и Белгия през юли 2021 г. показват нарастващото значение на оценката на риска от наводнения от гледна точка на последиците от изменението на климата", се посочва в съобщението от представителството на ЕК у нас.
Припомня се, че през февруари 2022 г. ЕК изпрати официални уведомителни писма на България и още няколко държави членки. Те все още не са приели и/или докладвали относно актуализираните си карти, поясняват от комисията.
ЕК също така изпраща официални уведомителни писма на България и още три държави членки за това, че не са уведомили относно националните си дългосрочни стратегии съгласно регламента за управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, се посочва в прессъобщението.
"В Регламента се определя процес, в който държавите членки трябва да изготвят до 1 януари 2020 г. своите първи дългосрочни стратегии с перспектива от най-малко 30 години, а след това — нови стратегии на всеки 10 години", поясняват от ЕК.
Към днешна дата България, Ирландия, Полша и Румъния все още не са представили своите национални дългосрочни стратегии. Държавите имат срок от два месеца, за да отговорят и да представят своите стратегии на комисията.
Комисията също реши да изпрати официално уведомително писмо на България с искане за правилното транспониране на преразгледаната Директива относно основните норми на безопасност в националното ѝ законодателство, съобщават още от представителството на ЕК у нас.
"С Директивата законодателството на ЕС за радиационна защита се модернизира и консолидира и се определят основните норми на безопасност за защита на населението, работниците и пациентите от опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение", уточняват от ЕК.
От представителството на ЕК в България посочват, че държавите членки е трябвало да транспонират директивата най-късно до шести февруари 2018 г.
"Комисията обаче счита, че България все още не е транспонирала правилно някои изисквания на законодателството. Сега България разполага с два месеца, за да отстрани установените от Комисията недостатъци", се казва в съобщението.
През юли от МОСВ съобщиха, че е приета финалната версия на Програма "Околна среда" за следващите седем години. Тогава беше посочено, че целите отново са свързани с подобряване на ВиК инфраструктурата и качеството на атмосферния въздух, екологосъобразно управление на отпадъците и опазване на богатото ни биоразнообразие, а мерките за превенция и управление на риска от наводнения, свлачища и горски пожари са заложени в Приоритет "Риск и изменение на климата".
В началото на септември служебният министър на околната среда и водите Росица Карамфилова проведе среща с екипа на Световната банка във връзка с изпълнението на "Споразумение за предоставянето на помощни услуги в подкрепа на разработването на Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) и Плановете за управление на риска от наводнения (ПУРН) за България".
При встъпването си в длъжност министър Карамфилова заяви, че работата по наказателните процедури в сектор "Околна среда" ще е приоритет. Тя обобщи, че срещу страната ни има 16 висящи наказателни процедури.