ЕК дава България на съд по три случая и предупреди за 7 наказателни процедури
Съдебните казуси са свързани с прилагането на европейското законодателство за чистите превозни средства, за електронната тол услуга и за предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води.
Европейската комисия предава България на Съда на ЕС по три случая, свързани с прилагането на европейското законодателство, и е под заплаха от съд по седем наказателни процедури, по които чака отговорите на българските власти в срок от два месеца.
На съд по три случая - за чисти превозни средства, електронна тол услуга и пазара на минерална и изворна вода
Един от предявените искове срещу нашата страна е за това, че България не е въвела в националното законодателство правилата за определяне на минимални национални цели за обществените поръчки за чисти превозни средства. В случая на България правилата предвиждат поне 17,6 на сто от всички лекотоварни превозни средства, седем процента от всички камиони и 34 на сто от всички градски автобуси, купени между 2 август 2021 г. и 31 декември 2025 г., да бъдат "чисти", и поне 17 на сто от всички градски автобуси, купени в същия срок, да не замърсяват с отработени газове.
Крайният срок за въвеждане на правилата беше 2 август 2021 г., отбелязва ЕК. Неприлагането може да застраши постигането на целите за обществените поръчки, а това би довело до по-бавно въвеждане на чисти превозни средства и до по-високо замърсяване с парникови газове. На 30 септември 2021 г. ЕК изпрати официално уведомително писмо до България, а на 6 април 2022 г. изпрати мотивирано становище. Тъй като България продължава да нарушава правилата, комисията реши да отнесе случая до Съда на ЕС с искане за налагане на финансови глоби, се посочва в съобщението.
По втория иск ЕК настоява Съдът на ЕС да се произнесе срещу нашата страна и Полша за това, че не са въвели в националното законодателство правилата за европейската услуга за електронно пътно таксуване. Тази система предвижда ползвателите на пътища в ЕС да плащат пътна такса с един договор за абонамент, да имат един доставчик на услуга и едно бордово устройство, което обхваща всички държави в ЕС. Преследват се две цели - да се осигури оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване и да се улесни трансграничният обмен на информация за неплащане на пътни такси, пояснява ЕК. Значителните различия в техническите спецификации на електронните системи за пътно таксуване биха могли да възпрепятстват постигането на оперативна съвместимост на електронните пътни такси в ЕС и да навредят на ефективността на транспортните дейности, на разходната ефективност на системите за пътно таксуване и на постигането на целите на транспортната политика, се допълва в съобщението.
Неприлагането на правилата означава, че от водачите може да се изисква да имат повече от един договор за абонамент, доставчик и бордово устройство, за да шофират до или през България и Полша. Проблеми биха могли да възникнат и при събирането на пътни такси за нарушители, които не пребивават в страната, както и за водачи от тези държави в други страни от ЕС. Крайният срок за въвеждане на правилата беше 19 октомври 2021 г. и комисията започна производство за нарушение срещу двете държави през ноември 2021 г., като в иска се настоява за налагане на глоби.
По третия иск комисията отчита неизпълнение на правилата за експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води. Европейският съюз предприема правни стъпки, за да осигури правото на потребителите на информация, да ги предпази от въвеждане в заблуждение и да гарантира справедлива търговия, пояснява ЕК.
Според комисията българското законодателство не е в съответствие с правилата, защото не забранява предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води, които произхождат от един и същ извор, под повече от едно търговско описание, както изискват европейските правила. Противно на правилата, в българското законодателство не се изисква наименованието на извора да се посочва върху етикетите на минералните и изворните води. Българското законодателство позволява също да се използва обозначението "изворна вода" за вода, която не отговаря на условията за използване на това определение.
Под заплаха от съд за 7 наказателни процедури
Европейската комисия съобщи днес за седем наказателни процедури срещу България. Комисията очаква отговорите на българските власти в срок от два месеца.
По една от процедурите Комисията призовава България да въведе правилно правилата на ЕС за отваряне на пазара и управление на железопътната инфраструктура. Европейските правила за създаване на единно европейско железопътно пространство предвиждат отваряне на пазара за вътрешни услуги за железопътен превоз на пътници и управлението на железопътната инфраструктура. Предвижда се дружествата да извършват всички видове железопътни услуги навсякъде в ЕС. През ноември 2021 г. ЕК започна процедурата по повод независимостта и безпристрастността на управителя на инфраструктурата, както и с допълнителните функции на регулаторния орган. Тъй като българското законодателство все още не е напълно съобразено с изискванията на правото на ЕС, Комисията реши да представи мотивирано становище. България разполага с два месеца, за да съобщи за предприетите мерки, а след това случаят може да бъде отнесен до Съда на ЕС, се отбелязва в съобщението.
По друга процедура ЕК призовава нашата и още три страни да спазват правилата на ЕС за крайпътни проверки. Правилата променят техническите изисквания за крайпътни проверки, включително видовете високоскоростни трактори, подлежащи на такива проверки с цел подобряване на безопасността по пътищата. Процедурата започна през ноември 2022 г. и сега дава срок от два месеца за отговор, като предупреждава, че може да отнесе въпроса до Съда на ЕС.
ЕК призовава също България да спазва правилата за определяне на единен формат за разрешения за пребиваване за граждани на страни извън ЕС. Пояснява се, че нашата страна не е въвела новата версия на единния формат до крайния срок от 10 юли 2020 година. Това може да доведе до увеличаване на случаите на фалшифициране на документите, пояснява Комисията. България разполага с два месеца, за да отговори и да предприеме необходимите мерки, а при липса на задоволителен отговор ЕК може да отнесе случая до Съда на ЕС.
Комисията изразява очакване България и още девет страни от ЕС да въведат правилно всички правила за сезонните работници. Правилата предвиждат осигуряването на достойни условия на труд и живот, равни права и достатъчна защита от експлоатация на чуждестранните работници, както и намаляване на незаконната миграция. С откриването на тази наказателна процедура ЕК дава срок от два месеца за отговор.
От нашата страна и още четири държави от ЕС се очаква също така да въведат изцяло правилата за вътрешния пазар на електроенергия. Нашата страна е призована също така да посочи по достатъчно ясен и точен начин всички разпоредби в националното законодателство за въвеждане на европейските правила в тази област. Крайният срок за законодателните промени е изтекъл на 31 декември 2020 г., а през февруари 2021 г. са били открити наказателните процедури. Отново е поставен двумесечен срок за изпълнение на задълженията и е отправено предупреждение, че в противен случай въпросът ще бъде отнесен до Европейския съд.
В областта на корабоплаването ЕК призовава България и още четири страни да изготвят и изпратят копия от своите морски пространствени планове. Европейските правила определят общ подход за държавите в ЕС за планиране на техните морски зони. Крайбрежните държави от ЕС се очакваше да изготвят морски пространствени планове не по-късно от 31 март 2021 г. и да представят копия три месеца след публикуването им. Даден е двумесечен срок за действие и е отправено предупреждение, че въпросът може да бъде отнесен до Съда на ЕС.
Комисията настоятелно призовава също така България да съобщи мерките за прилагане на правилата за пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби. Тези правила предвиждат подходяща инфраструктура на пристанищата за събиране на корабните отпадъци. Държавите имаха срок до 28 юни 2021 г. да въведат новите правила в националното законодателство. През ноември 2020 г. комисията предприе наказателната процедура срещу нашата страна. България разполага с два месеца, за да отговори и да предприеме необходимите мерки, като в противен случай ЕК може да отнесе случая до Съда на ЕС, се посочва в съобщението.