Любомир Шопов е роден на 24.09.1942 г. в София. Завършва дипломация в Московския държавен институт за международни отношения /МГИМО/. Работи в посолството на България в Москва. От 1979 г. до 1984 г. е посланик-ръководител на правителствената делегация на НРБ на поверителните преговори по разоръжаване между НАТО и Варшавския договор във Виена. От 1985 до 1988 г. е началник на отдел „Балкански страни“ във външно министерство. От ноември 1988 г. до декември 1989 г. е завеждащ отдел на ЦК на БКП, отговарящ за работата с „българските турци“. Автор е на книгите Отдел „Трети“ (2012 г.), „Геноцид“ (2014 г.) и „Турският въпрос и държавната сигурност“ (2016 г.) Член е на Асоциацията на разузнавачите от запаса и на Национална асоциация „Сигурност“.

- Г-н Шопов, завършвате втората си книга за българо-турските отношения, на фона на актуалното и много коментирано посещение на премиера Борисов в Турция преди дни...

- Да, завършвам втората си книга. Първата - "Турският въпрос и държавната сигурност" се посрещна с голям интерес. Имах много срещи из страната и стана ясно, че този проблем - нашите отношения, който е от векове, продължава да бъде много тежък и трябва се реши по начин, който да запази достойнството на България и нейния суверенитет по отношение на Турция. България предостави почти изцяло своя суверенитет на ЕС и НАТО, но моето мнение е, че няма никакви основания да правим каквито и да било отстъпки на Турция, която първо - не е член на ЕС, и второ - между нас има исторически обременености като 5-вековното османско иго. Това е факт.

В словото си на тържествената церемония по откриването на отремонтираната църква "Св. Стефан" в Истанбул, премиерът подчерта, че ние сме за кратко председатели на ЕС, но с Турция ще бъдем векове напред.

Да не забравяме, че освен политическата толерантност, която е допустима при такива форуми, национален празник на България е 3-ти март, а неговото основание е Освобождението на България от османско иго. Разбирам стремежа на премиера да играе активна роля в двустранните ни отношения и да поеме ролята на посредник между Турция и Европа, но от своя опит в дипломацията зная много добре, че обикновено с посреднически мисии се ангажират представители на успели държави. Държави, които са решили вътрешните си проблеми; държави, в които социалният статус на населението е най-малко среден, а като правило - висок.

А ние в България нито сме "цъфнали", нито сме "вързали".

Това са много тежки въпроси. Ето защо трябва добре да премисляме думите си на подобни форуми. Всяко изявление на български представител дълбоко се запечатва в архивите на турската държава и рано или късно се използва "по предназначение". Това е едната страна на въпроса. Другата е, че църквата "Св. Стефан" не е българска църква. Какво искам да кажа: Тя е на подчинение на Вселенския патриарх. А той е грък по националност, но гражданин на Република Турция, и доколкото се говори - получава и немалка финансова подкрепа от Турция. Службите в "Св. Стефан" се водят на гръцки език и не е вярно, че българската държава не се е грижила и не е правила опити да я ремонтира преди това. Давали сме стотици хиляди долари за нейния ремонт преди години, но те са потъвали, и хубаво че в крайна сметка се намери решение и тя беше възстановена - това е един религиозен и културен паметник, който има значение за християнството. Такива неща трябва да се приветстват.

Но трябва също така да се знае, че Ердоган и Турция никога не правят нищо случайно. Едно задължение, което имаха - да се грижат за този културно-религиозен паметник, и те направиха това, бъдете сигурни, че ще бъде използвано след време като търсене на някаква "взаимност". Примерно, ние да се грижим за джамиите, което между впрочем сме правили винаги. Българската държава винаги е отделяла средства за поддържане на джамиите и джамиите като бройка са много повече от християнските църкви в България.

- А какво подозирате, че ще ни бъде поискано в замяна?

- За мен тук голямата цел е да бъде изградена втора голям джамия в София. Това е скритият ход на Ердоган, по мое мнение. Очаквам по време на европредседателството, той да заяви това желание на Турция. Той ще направи посещение в България, в което няма нищо лошо, но ще използва това посещение за оказване на натиск върху българското правителство, макар че то според мен за себе си вече е решило да се съгласи - т.е. няма да го възприеме като натиск. По-скоро целта сега е да се създаде една такава обществена нагласа - българското общество да приеме едно такова решение, въпреки че в София на вярващите мюсюлмани им стига и една джамия - действащата сега.

- В страната има доста джамии, между които - много новоизградени...

- В християнска България мюсюлманските паметници са повече от християнските. Както казах, джамиите са повече от църквите.

- Горещата тема тези дни безспорно е европредседателството на България. В. "Гардиън", обаче, излезе с една доста негативна статия по наш адрес, в която сме охарактеризирани като "най-корумпираната страна в света"...Тук някои медии репликираха, че "Гардиън" по принцип пише лошо за България. Вие какво мислите?

- Лошото е, че не само "Гардиън", но и други вестници - френски и немски, писаха същото. Така че едва ли може да се говори за някаква нарочна "кампания" със скрити цели. Пишещите са хора, които дават реална оценка на положението в България и реагират защото към нас в момента има повишено внимание във връзка с европредседателството. Това са нормални неща.

Ненормалното е, че никой в България не обръща внимание на всичко това и неглижира подобни оценки. Реално държавата не предприема конкретни стъпки срещу корупцията във високите етажи на властта. Въпреки че и сега имаме достатъчно закони и възможности за провеждането на такава битка, ако има воля за нея. Статуквото устройва в момента българската върхушка. Властта се грижи предимно за себе си и не работи с пълен капацитет за решаването на социалните проблеми на нацията. Остават трайни вътрешните "тежести" в държавата. Властимащите са заети да решават предимно личните си интереси, а проблемите на масата българи остават нерешени. Предприемат се само някои дребни стъпки, някои от които са по-скоро издевателство върху хората, като вдигането на пенсиите, да речем, с 2-3 лева отгоре, увеличаването на помощите с 5 лева и пр. И понеже поводът за разговора ни са българо-турските отношения, ето ви един пример: По статистически данни за 2016-а година, 17 процента от турското население живее под жизнения минимум, а в България са около 60! И се гордеем, че сме в ЕС!...

- Ще имат ли достъп обикновените хора до европейските представители? Какво очаквате?

- Мисля, че ограничението, за да не стигнат хората до тях, ще е една голяма несправедливост. Поначало структурите на ЕС, които се занимават с проблемите на гражданите, са силно бюрократизирани. Аз бих предложил на българското правителство да помисли за една открита приемна, която да работи не веднъж в седмицата, а през всички работни дни на седмицата, и да приема жалби и молби на гражданите, които да бъдат разглеждани ускорено и да им бъде даден ход за решаване в европейските структури, които се занимават с тези проблеми. Това би било демократично и една инициатива на България, която би повлияла на нейния авторитет. Не съм оптимист, че това ще се случи, но въпреки това го предлагам.