Бизнесът ще договаря със студенти стажове и работни места, мораториум ще спира нови ВУЗ

От такси в държавните висши училища се освобождават студенти, които се подготвят в професионални направления и защитени специалности

12:17 | 27 ноември 2019 | Редактор : Виктор Стефанов 9 1549 Снимка: Shutterstock

Работодателите ще могат да сключват договор със студенти за осигуряване на стаж по време на обучението и на работно място след успешното му завършване. Това предвиждат приетите на първо четене със 111 гласа "за", един - "против", 45 "въздържал се" промени в Закона за висшето образование, внесени от Министерски съвет, предаде БТА.

Работа от студентската скамейка

За да се стимулират вузовете да предлагат и кандидат-студентите да търсят обучение по професионални направления и специалности, водещи до придобиване на квалификация, която да отговаря на съвременните изисквания и на търсенето на реалната икономика, нормативно се регламентира освобождаването от такси в държавните висши училища на студенти, които се подготвят в професионални направления и защитени специалности с най-висок очакван недостиг на пазара на труда по списък, утвърден от Министерския съвет.

Законът урежда възможността за сключване на до две споразумения между държавно висше училище и държавни или общински училища от системата на предучилищното и училищното образование. Намерението е да се повиши качеството на профилираната, професионалната и специализираната подготовка.

Срещу роенето на ВУЗ-ове

Законът вече предвижда възможността за мораториум върху откриването и преобразуването на висши училища, откриването и преобразуването на основни звена и филиали в държавните висши училища. Изключение ще се прави за случаи на преобразуване на вузове с цел консолидация и оптимизация.

С измененията институционалната акредитация ще е първоначална - за новооткрито или преобразувано висше училище, и последваща - при вече получена акредитация. Програмната акредитация за дадено професионално направление ще се извършва едновременно за всички висши училища, обучаващи по специалности от направлението.

Промени в управите

Съветът на настоятелите при държавните висши училища да включва в състава си и представител на общината, в която е седалището на висшето училище. Съветът на настоятелите ще участва и в академичните съвети със съвещателен глас.

Предлага се министърът, като орган за осъществяване на държавната политика във висшето образование, да сключва договор за управление с ректора.

Предвижда се изготвянето на Национална карта на висшето образование, която да се приема с акт на Народното събрание. С нея ще се определят териториалната и профилната структура на институционалната мрежа за висше образование.

При оценяване съответствието с изискванията за академичен състав на основен трудов договор, член на академичния състав ще може да участва в акредитацията само на едно висше училище.

Какво си казаха депутатите

В дискусията основните акценти бяха качеството на образованието и финансирането. От ГЕРБ подчертаха, че с измененията се цели по-улеснено признаване на дипломите на българи, придобили образованието си в чужбина, както и на получените зад граница научни степени.

Председателят на комисията по образование Милена Дамянова коментира, че стъпките са в правилната посока, а реформата в средното, висшето образование върви бавно, защото мерките са непопулярни. Какво правят университетите да задържат най-знаещите млади хора, попита тя. И призова колегите си от всички политически сили заедно да се обединят около мерки, с които да излезем от пазара на дипломи и да влезем на реалния пазар.

Станислав Станилов от "Атака" е на мнение, че трябва да се възстановят връзките между фундаменталната наука и преподаването. На второ четене ще има добавки, мисля, че магистърското обучение трябва да се промени, анонсира той.

Обединени патриоти одобряват като цяло законопроекта. Милен Михов подчерта, че за пръв път следващата година парите за образование сумарно ще надхвърлят един милиард лева, над 500 млн. лв ще са за вузовете, затова, по думите му, отговорността на депутатите е да предвидят силен контрол върху отпусканите от държавата суми.

БСП обяви, че ще се въздържи на първо гласуване от подкрепа на законопроекта. Посоката, в която трябва да се работи, посочи Николай Цонков, е да се прегледа още веднъж инструментариумът за разходване на средствата за финансиране на висшите училища, да се търси начин за повишаване качеството на преподаване в тях. По думите му, в условията на цифрова икономика е необходимо да адаптираме, преориентираме системата на висшето образование. Не беше ли по-правилно да се предложи един нов закон за висше образование, попита Цонков.

Когато има над 50 вуза при пет милиона граждани и свободните места са повече от завършващите ученици, следва държавата да предприеме мерки, коментира Ерол Мехмед (ДПС). Сега има 33 държавни вуза, 14 частни, три към МО, коментира той във връзка с предложението за възможност за мораториум върху откриването и преобразуването на висшите училища. Има разминаване, според него, между търсене и предлагане на пазара на труда и тук държавата също трябва да се намеси. Ако искаме развита икономика, нещата тръгват от образованието, подчерта Мехмед.

Министърът: Каква е отговорността на собственика на частния ВУЗ

Основната стратегия след 2020 трябва да бъде свързаност с европейската университетска мрежа, категоричен е министърът на образованието Красимир Вълчев. Той отбеляза, че през годините се е утвърдил крайно затворен модел на академично управление и днес това вреди, прави вузовете неангажирани с развитието на страната и регионите. Длъжни сме обаче да вървим заедно за развитие на регионите, разчитаме на вузовете и затова се предвижда да се сключват договори за управление, обясни министърът и успокои, че това не означава да се отзовават ректори.

По думите му, академичното самоуправление е довело до разлика от два пъти в заплащането на млади и по-възрасти преподаватели. Имаме една от най-добрите рейтингови системи за качеството на университетите, но липсва отговорността на собственика на частните университети за дългосрочно развитие на учебното заведение, допълни Вълчев. Той коментира също, че акредитацията на вузовете е много административно натоварваща и затова предложението е в по-голяма степен акредитацията да бъде колективизирана.

ИЗБРАНО