Според източници на в.”Класа”  писмото е изпратено от зам.-председателя на ЕК Антонио Таяни, като в него се дава двумесечен срок страната ни да даде обяснения. Ако те не удовлетворят комисията, срещу България ще бъде образувана наказателна процедура.

До 2006 г. наземното обслужване на летище София се е извършвало единствено от държавното дружество „Летище София” АД. През 2006 г. обаче броят пътници през летището за пръв път надминава 2 млн., като по европейските изисквания това е условие държавата да допусне конкуренция в тази сфера на дейност.

Първият частен летищен оператор е Swiss Port, която оперира на 180 летища в 40 държави. След нея се появяват и други кандидати като "Голд еър хендлинг България", на който молбата обаче дори не е разгледана с мотивите, че държавата все още обмисля дали да допусне нови наземни оператори.
Междувременно и Swiss Port подава оплакване в КЗК с мотив, че е поставена в неравностойно положение спрямо държавния оператор.

Засегнатите частни наземни превозвачи са се обърнали за решаване на проблема към новия екип на транспортното министерство. Те обаче не получават конкретен ангажимент от него и затова са сезирали директно Европейската комисия.

Възможно е и наказание за железопътната субсидия

Европейската комисия от близо година следи дали България не нарушава европейските директиви за равнопоставеността на достъпа до железопътния пазар. Основният проблем идва от това, че БДЖ (като единствен кандидат) спечели конкурса за осигуряване на обществена услуга за превоз на пътници с железопътен транспорт.

На базата на сключен договор с държавата компанията се задължава да поддържа определени стандарти, както и да поддържа пътнически влакове по нерентабилните линии. Срещу това компанията получава около 150 млн. лв. годишно от бюджета. С отделянето на „БДЖ – пътнически превози” от „БДЖ – товарни превози” предишното правителство изпълни изискванията на ЕК за избягване на кръстосаното субсидиране. Обединяването на дъщерните дружества обявено от сегашния транспортен министър Александър Цветков обаче връща БДЖ в положение отпреди влизането на страната в ЕС.

„Реално, ако пътническите и товарните превози бъдат обединени, няма да може да се следи дали парите от субсидията отиват само за пътническите превози. При едно общо счетоводство се връщаме на етап кръстосано субсидиране, като средствата от бюджета могат да се ползват например за заплати на работещите и в товарните превози на БДЖ. Това обаче по всички европейски правила представлява нерегламентирана държавна помощ, защото на пазара на товарни превози не оперира само БДЖ, но и още 4 частни превозвача”, коментира пред „Класа” Варужан Апелян, председател на неправителствената организация „Приятели на железопътния транспорт”.

Ако страната ни бъде призната за виновна в подобно нарушение, може да се наложи да плаща глоби, съизмерими с годишната субсидия за пътнически превози. От Европейската железопътна агенция (ERA) потвърдиха, че в момента наблюдават внимателно казуса със субсидията за БДЖ.