България препотвърди позицията си за Северна Македония
Съветът на ЕС изрази оптимизъм за преговорите
Словенското председателство на Съвета на ЕС, което завършва на 31 декември, изрази днес очакване, че въпросът за начало на преговорите за присъединяване на Република Северна Македония (РСМ) и Албания ще се реши скоро, съобщи БТА.
За да започнат преговорите, трябва да бъдат утвърдени преговорните рамки. Този процес ще започне възможно най-скоро, след като в България вече има ново правителство, заяви Гашпер Довжан, държавен секретар на МВнР на Словения. Големи оптимисти сме, че ще може да продължим по същия път възможно най-скоро, добави той на пресконференция след днешното заседание на Съвета на ЕС по общи въпроси.
В съобщение на Постоянното представителство на България към ЕС се посочва, че на днешното заседание нашата страна е потвърдила, че не може да одобри проекта на преговорна рамка и определяне на краен срок за свикване на първа междуправителствена конференция (начало на преговорите - бел. кор.) с РСМ, тъй като изискванията на националната Рамкова позиция, подкрепена с декларация на Народното събрание, не са изпълнени. По настояване на България Съветът потвърди, че цялостното изпълнение на буквата и духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г., е част от присъединителния процес, се допълва в текста.
Посланик Румен Александров е изразил готовността на България да продължи прекия диалог със Скопие за намиране на решение на възникналите през годините проблеми, свързани с неизпълнението на договора и защитата правата на гражданите с българско самосъзнание. България потвърди, че подкрепя консенсуса за приемане на преговорната рамка и свикване на първа Междуправителствена конференция с Албания, въз основа на собствените й заслуги, пише в съобщението. Добавя се, че нашата страна остава ангажирана с европейската перспектива на шестте държави от Западните Балкани и Турция.
В заключенията от днешното заседание на Съвета на ЕС е записано, че съществуващите двустранни споразумения на Скопие с Атина и София трябва да бъдат прилагани добросъвестно. Съветът отбелязва важността от постигането на трайни резултати от прилагането на тези споразумения.
София препотвърди позицията си за еврочленството на РСМ
В деня, в който България препотвърди позицията си за Република Северна Македония на Съвета "Общи въпроси" на ЕС, излезе откъс от интервю на Кирил Петков пред "Файненшъл таймс", дадено преди клетвата в парламента. В него Петков посочва, че ще работи за нов подход към Скопие с хоризонт от шест месеца, съобщи БНТ.
По-рано през деня, в откъс от интервюто, дадено пред "Файненшъл таймс", Кирил Петков всъщност не казва, че България ще промени позицията си по отношение началото на преговори на Скопие с ЕС.
Точният цитат е:
"Ще предложим нов процес към Република Северна Македония, много бърз, с ограничена времева рамка, от около само шест месеца".
Петков отново споделя тезата си за създаването на още работни групи, които да ускорят диалога и намерят решения и в още важни области като икономиката.
Постигнахме консенсус и приехме заключенията относно Процеса за разширяване. Политическата дискусия днес се фокусира и върху доклада на ЕК за напредъка на РСМ, Албания, Косово, БиХ, Сърбия и Черна гора. Препотвърдихме ангажимента към региона, заяви Гашпер Доржан, Министерство на външните работи на Словения, председател на ЕС.
В документа се казва още, че добросъседските отношения и регионалното сътрудничество остават основни елементи на процеса на разширяване. Съветът припомня значението на постигането на осезаеми резултати и добросъвестното прилагане на двустранни споразумения, включително Споразумението от Преспа с Гърция и Договора за добросъседски отношения с България.
По-рано "Файненшъл таймс" излезе със заглавие: "Новият български премиер обещава обратен завой относно амбициите на Република Северна Македония за ЕС".
Пред изданието Петков заявява, че ще постави разговорите със Скопие на нова основа. Използвайки работни групи, за да бъдат намерени решения по въпроси като икономическата активност, инфраструктурата, културата и историята".
В Министерския съвет Петков уточни отново българската позиция след разговор със Зоран Заев.
Надявам се, в началото на януари да имаме ясен план кои са работните групи, включително това, което говорихме тази сутрин, да включва култура, да включва инфраструктура и да включва икономика, като допълнение на тази за историята и да направим план за действие още през януари тези работни групи да имат реални резултати, които те трябва да дадат, с идея да напреднем преговорите в по-оперативен план.
Двамата са обсъдили вътрешнополитическите събития в Скопие.
Часове след публикацията на "Файненшъл таймс" то беше препечатано в повечето медии в Скопие. Според експерти, идеята за енергизиране на отношенията във всички сфери е добра, но блокажът по въпросите на историята е пълен.
Българската политика и нашата Комисия в своята работа сме се стремили винаги към намиране на общи платформи, на общи допирни точки, на общи формулировки и становища с желание да се променят учебниците, защото учебниците възпитават поколенията, а техните учебници ги възпитават в свирепа омраза към България и всичко българско, заяви проф. Кирил Топалов, член на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси.
Според експерти, Скопие - като кандидат - трябва да изпълни критериите за членство, сред които добросъседство.
Просто не виждам как нашата позиция би могла да се промени в степен, в която ние да се откажем от правдата на нашата история, от правдата за актуалното състояние на българите в РСМ, от всичките акции, които се осъществяват там по дебългаризация, заяви проф. Здравко Попов, дипломат и президент на Института за публична политика.
В Република Северна Македония обществеността и експертите очакват отговор на един въпрос: дали промяната във властта в България означава промяна и в позицията.
Преди две години НС на България прие Рамкова позиция, очертаваща червените линии на страната, сред които промяна в учебниците по история, спиране езика на омразата и изпълнение на Договора за приятелство от 2017 г.
През 2021 г. президентът Румен Радев поиска правнообвързващи гаранции за изпълнението му в т.н. Протокол 5+1.
Сдавайки властта, на въпрос дали е удовлетворен от представените последни текстове по Протокола 5+1 от страна на Скопие досегашният външен министър Светлан Стоев отговори многозначно: очевидно не е коментирал тези текстове. Новият външен министър Теодора Генчовска също заяви, че на този етап няма да има промяна в нашата позиция.