"Алфа рисърч": Равенство между привърженици и противници на еврото - 46,5% срещу 46,8%
Поне шестима от всеки 10 българи се тревожат от ръст на инфлацията и повишение на цените след влизането в еврозоната, гласи проучвнето, поръчано от Министерство на финансите
"Алфа рисърч" отчита изравнени позиции между привърженици и противници на еврото у нас през май, като се базира на последното си проучване. Социолозите от агенцията регистрират почти пълен паритет между двете групи - 46.5% одобряващи присъединяването ни и 46.8% неодобряващи.
Изводът е, че е налице ръст на подкрепата за присъединяването към еврозоната, но и на притесненията за краткосрочните икономически ефекти. Агенцията е провела две изследвания на настроенията в страната - първото през периода 8-16 април и второто - между 22-28 май. Възложител на двете национално представителни проучвания на обществените нагласи сред граждани и бизнеса за въвеждането на еврото е Министерство на финансите.
Анкетирани по домовете им чрез пряко стандартизирано интервю с таблети са по 1200 граждани над 16г. възраст през април и май. Отделно са анкетирани по 500 собственици или представители на управленско ниво на бизнеса, отговорни за вземането на решения за развитието на компанията.
Спрямо 2022г., когато "Алфа рисърч" е провела аналогично проучване, е налице ръст на подкрепата за присъединяване към еврозоната.
През 2022г. съотношението "за" и "против" е било 33:50, през април тази година вече е 45 "за" срещу 49 "против".
Предложението на президента Румен Радев за провеждане на референдум за еврото не е променило устойчивите нагласи за присъединяване към еврозоната, а по-скоро е втвърдило позициите и на привържениците, и на противниците. Първата група декларира по-категорична подкрепа, а във втората се засилват страховете, отчитат от "Алфа рисърч".
Неговата инициатива и организираните протести не са повлияли съществено върху цялостното отношение към еврозоната, тъй като то се определя от по-устойчиви нагласи, твърдят социолозите. Те обаче са катализирали определени притеснения и страхове - чисто икономически, но също опасения, породени от слаба информираност, или манипулативни твърдения в социалните мрежи. Основните от тях са свързани с краткосрочните ефекти от въвеждането и адаптирането към новата валута.
По отношение на близкото бъдеще, в съотношение 56%:35% гражданите се опасяват, че приемането й може да доведе до негативни за самите тях последици.
При бизнеса оптимистичните очаквания преобладават, но също са налице притеснения за редица практически аспекти в процеса на въвеждане на еврото. Силно положителни остават нагласите на бизнеса за приемането на еврото - 66%:34%), като динамика в тях почти не се наблюдава, съобщиха от агенцията.
В дългосрочен план тенденцията се обръща - и граждани, и бизнес имат позитивни очаквания за ефектите от присъединяването към еврозоната - 48% по-скоро позитивни срещу 39% по-скоро негативни при гражданите и 61% позитивни срещу 35% негативни - при бизнеса.
Картината по социални групи - млади, образовани и заможни жители на големите градове искат в еврозоната
Най-силна е подкрепата за приемането на еврото сред жителите на столицата и големите областни центрове, сред по-младите, високообразованите, заети в модерни отрасли, със среден към висок икономически статус, част от тях учили или работещи в страни от ЕС, които виждат най-добри дългосрочни перспективи пред себе си и пред страната от въвеждането на еврото.
Най-песимистични и с най-силни страхове са жителите на по-малките населени места и селата, с характерното за тях по-възрастно население. Освен тях обаче, по-високо равнище на песимизъм и съпротива има и сред хора в икономически активна възраст, със средно образование активни потребители на социалните мрежи.
Палитрата на очакваните негативи е по-широка. Най-съществените и за гражданите, и за бизнеса притеснения, са свързани с: повишаване цените на стоките, респективно, с ръст на инфлацията, както и с опасенията от измами/изкуствено повишаване на цените от некоректни търговци - от 4 до 6 от десет българи споделят тези страхове.
Сред тях са не само анкетираните с негативно отношение към приемането на еврото, но и над една трета от тези с положително.
Освен това, 39 на сто от българските граждани се доверяват на различни слухове за намаляване на заплатите/пенсиите на хората, а 20 на сто - за промяна на фиксирания курс лев:евро. Специфичните за бизнеса притеснения са свързани с риска от увеличаване цените на суровините (35%), увеличаване цените на произвежданите стоки (43%), както и като цяло трудността за микробизнеса да се адаптира (30%).
48.8% от българските граждани само през последната година също са използвали евро; част от тях - и по няколко различни повода: за извършване на преки плащания (39%), при обявяване цената на недвижим имот или имущество (11%), като средство за спестяване (10%). Еврото е предпочитана валута и при извършване на по-големи сделки. 52% от анкетираните биха използвали евро при сделка с недвижим имот или автомобил, 37% - лева, а 1% - други валути.
Предвид тези практики, мнозинството от българите смятат, че ще се справят сравнително лесно при боравенето с новата валута. 45% нямат никакви притеснения как ще се разплащат с евро, още 28% имат известни притеснения, но смятат, че "по-скоро ще се справят". 24% имат опасения, че ще им е трудно.
Най-уязвими са възрастните хора, и особено самотните възрастни, в малките селища, както и хората с увреждания в по-висока възраст. При тях е силно разпространено плащането в брой, те не са пътували извън България, притеснени са от измами, фалшиви монети и банкноти. Тези хора се нуждаят не само от информационна кампания, но и от подкрепа от страна на местна власт и доброволци по места.
Към момента предпочитаният начин на гражданите да обменят наличните левове, с които разполагат, е в банковите клонове - 69% възнамеряват да ги използват - преди, или след въвеждане на еврото. 16% отдават предпочитания на БНБ, като тук роля играе високото доверие към институцията и убедеността, че тя няма да вземе такси.
Интересно е, че към момента по-голям дял смятат да обменят левове през обменни бюра (9%), отколкото в пощенски клонове (6.5%).
Нивата на информирност на българските граждани с въвеждането на еврото продължават да бъдат ниски, а често информацията, с която разполагат се базира на слухове и непроверени факти. 38% се оценяват като информирани, от които едва 9.6 на сто - като много добре запознати. 59% заявяват, че са неинформирани, от които 20% - изобщо неинформирани. Представителите на бизнеса се определят като много по-добре запознати - 74%, срещу 25% - незапознати.
Като цяло, анализът на данните показва, че с нарастване на позитивните сигнали за приемането на България в еврозоната, се увеличава и подкрепата за нея - за голяма част от българите тя е логична стъпка от процеса на евроинтеграция, от по-интензивните пътувания в ЕС, както и от разширяващото се използване на еврото в различни ситуации.