В неделя от Движение "България на гражданите" заявиха, че са открили разлика от над 950 хил. души. Това станало ясно от справки на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, служба „ГРАО" и Националния статистически институт.
"Справката в община Дупница показа, че "мъртвите души" в избирателните списъци са 22%. В Казанлък пък са 8010 души", коментира пред bTV Христо Ангеличин, председател на експертната група "Изборно законодателство" в партията, чийто лидер е Меглена Кунева.

В отговор от Министерството на регионалното развитие и благоустройството заявиха в понеделник, че разликата идва от това, че преброяването на населението обхваща само намиращите се в страната жители, а избирателните списъци включват и лицата, живеещи в чужбина, които също имат право на глас.

Преброяването на населението няма релация с избирателните списъци, тъй като същите не се съставят на базата на данни от преброяването, а въз основа на регистъра на населението, пише в съобщението на ведомството.

"Мъртва душа" според твърденията на Движение "България на гражданите" би се оказало например български гражданин, живеещ или работещ повече от една година в САЩ например, посочват от министерството. Поради това той не е пребивавал на територията на България към момента на преброяването. В този случай човекът не е отчетен от Националния статистически институт като жител на страната, но това е български гражданин със законови избирателни права, посочват от министерството.

От МРРБ напомнят, че в голямата си част това са хора със законови избирателни права, включени в избирателните списъци, съгласно правилата на Изборния кодекс, осигуряващ право на глас на всички български граждани, отговарящи на чл. 3, ал. 1 (независимо от това дали пребиват в страната или чужбина).

Избирателните списъци за националния референдум съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление във връзка с Изборния кодекс, се съставят от общинските администрации, в които се води регистър на населението и се отпечатват въз основа на Националния регистър на населението - Национална база данни "Население", информират от министерството.

Списъците включват всички български граждани, отговарящи на изискванията за избиратели, независимо от местопребиваването им в страната или чужбина. Националният регистър на населението се поддържа от ГД ГРАО съгласно Закона за гражданската регистрация. Съгласно Закона за гражданската регистрация, в регистъра на населението се вписват всички български граждани, независимо от местопребиваването им (в България или в чужбина), като гражданската регистрация на физическите лица в България се основава на актовете за тяхното гражданско състояние (чл.2, ал.1 от ЗГР), т.е. зад всеки запис на лице в регистъра стои официален писмен документ с доказателствена сила, посочват от министерството. От това се вижда, че разликите в целите и методите при преброяването (анкетен метод) и при гражданската регистрация (вписване срещу документ) предполагат и разлика в данните, отчитани с различните методики,  обясняват още от МРРБ.
Според съобщението на ведомството в чужбина живеят около 2 млн. българи, което не са обхванати от последното преброяване на населението, но имат право на глас.

По-рано председателят на ”Движение България на гражданите” Меглена Кунева заяви, че премиерът Бойко Борисов трябва да поеме отговорността за честното провеждане на изборите и изчистването на ”мъртвите души” в избирателните списъци, в противен случай това би компроментирало данните от гласуването.
"Ние ще изпратим писмо до министър-председателя, Министерски съвет организира изборите, с настойчива молба да поемат отговорност. Тези 950 хиляди ”мъртви души” са отговорност на днешното правителство, защото то е на власт", заяви Кунева в Пловдив, цитирана от БНТ.