Макар че вторник бе 20-ата годишнина от свалянето на комунистическия лидер на България Тодор Живков и началото на демократичните промени тук, денят премина без чествания, докато в Германия почистваха след празненствата по случай 20-ата годишнина от падането на Берлинската стена, пише в. "Ню Йорк таймс", цитиран от  БТА.
За да обяснят амнезията на българите към комунистическото им минало и апатията им към демократичното им настояще, български коментатори използват библейска метафора - подобно на израилтяните, българите ще трябва да скитат из пустинята в продължение на 40 години, за да се пречистят от греховете на комунизма.
"Изминаха двадесет години и сме още сме насред пустинята. И ще чакаме още 20 години", казва 56-годишният поет и бивш антикомунистически опозиционен лидер Едвин Сугарев.
България е единствената страна членка на бившия Варшавски договор, която няма институт на националната памет за внимателен преглед на историческите подробности на комунистическото минало, през което според историците хиляди души са били хвърлени в затвора и убити.
"Чисто формално всичко в България изглежда чудесно - пазарната икономика, човешките права, свободата на словото, многопартийната политическа система, членството в ЕС и НАТО. Това обаче е само параван. Зад него няма нищо", казва Сугарев. "Хората си получиха свободата, но не знаят какво да я правят, защото им е по-удобно някой да им казва какво да правят, къде да ходят и кое е правилно и погрешно", добави той. 
България си спечели репутация на най-послушен съветски съюзник. Живков каза през 1973 г., че България и Съветският съюз "ще действат като едно тяло, дишащо с общи бели дробове и захранвано от единна кръвоносна система". Въпреки политическите и военните си постижения, България продължава да е най-бедната страна в ЕС със средна месечна заплата от 300 евро, или 450 долара, пише още "Ню Йорк таймс". Страната също така страда от огромен проблем с имиджа си в Европа и годините критики от Европейската комисия за неуспеха й в борбата с корупцията и организираната престъпност. Страната стана първата в ЕС, чиито европейски фондове бяха блокирани.
По повечето показатели България се оказва най-недоволна от демокрацията и най-носталгична по комунизма от всички членки на бившия Варшавски договор, следвана отблизо от Унгария, сочат данни на проекта "Пю" за общи нагласи, който неотдавна анкетира източноевропейците с въпроси, зададени им през 1991 г. На въпрос за демокрацията 76% от българите заявяват, че са недоволни от нея. Запитани дали пазарната икономика е подобрила благосъстоянието на хората, само 37% от българите отговарят утвърдително. А на въпрос за отказа от държавния контрол над икономиката 54% от българите го одобряват, спрямо 46% от унгарците. Влиянието на Русия над България се приема като нещо добро от 45% от българите - горе-долу колкото в Украйна. Само 11% от българите са съгласни, че обикновените хора са спечелили от промените през 1989 г.
"Трябваха ни 20 г. да се отървем от представата, че хората са безпомощни и държавата трябва да прави всичко", казва преподавателят по политология в Нов български университет Евгений Дайнов. По думите му надеждата за българската демокрация е роденото след 1989 г. поколение. Те са напълно различни, дори спрямо родените през 1985 г., за тях 1989 г. е отдавна, като времето на динозаврите, обяснява Дайнов.
"Те са първото постигащо успехи поколение, което съм виждал. Първото, което не се крие зад митове на безпомощност. Сегашните 20-годишни приличат почти изцяло на връстниците си на Запад, което и беше целта. Не знам откъде са го научили. Може би от американските филми, със сигурност не и от родителите им, които са безпомощни. Отнякъде са придобили представата, че постигането на целите е нещо хубаво", казва още Дайнов.
"Това младо поколение е най-критично към комунизма и най-положително настроено към прехода, твърди социологът Петър Емил-Митев.
"Обаче родителите на децата от младото поколение казват, че те са израснали в слободия, а не в свобода. Едно от нововъзникналите при прехода понятия е "далавера" - печелене на лесни пари по непочтен начин. По-възрастните хора имат отрицателно отношение към далаверата, защото парите трябва да се печелят с труд, но младите, които се чувстват съвсем комфортно в пазарната икономика, я възприемат положително. Забогатяването по нечестен път стана част от българския преход и младото поколение се примири с този факт. Това е значима част от травмата на прехода", коментира Митев.
На дискусия в Софийския университет по повод 20-ата годишнина от падането на Берлинската стена трима студенти от публиката, родени през ноември 1989 г., бяха избрани за представители на България в Европейския парламент днес на среща с още 89 европейци, родени в същия месец.
"Не съм чула нищо добро за онова време. Дори човек да е имал пари, не е имало нищо за купуване. Портокали е имало само по Коледа. Ако някой е носел дънки, е бил абсолютна атракция", каза 20-годишната студентка по право Силвия Василева, родена на 10 ноември.
Връстничката й - студентка по английска филология от Софийския университет - Вяра Панчева, обаче каза, че не е сигурна дали комунизмът е бил добро или лошо нещо.
"Българите все още са на крайно противоположни мнения за комунизма, така че не е възможно да има масови чествания на 10 ноември, защото това е твърде деликатна тема. Като идея мисля, че комунизмът е нещо добро. На практика обаче е абсолютно неприложим. Лично аз мисля, че демокрацията е за предпочитане", казва Панчева, цитирана от "Ню Йорк таймс".